Светци. Както споменах в началото на книгата, Малахия бил ирландски светец, живял през дванадесети век. Известен е с множеството чудодейни изцеления, които извършил, както и с прочутото си пророчество за папите. Наистина бил погребан в Клерво и руините на абатството, колкото и да е странно, наистина се намират на територията на строго охраняван затвор, основан от Наполеон. Всяка седмица се организират обиколки на развалините и цената е две евро на човек. Историите около живота на свети Бернар (Млечното чудо, връзката му с Тамплиерите и подкрепата му на култа към Черната мадона) са достоверни. За повече информация относно келтските светци и Келтската култура изобщо ви препоръчвам „Как ирландците спасиха цивилизацията“ на Томас Кахил и „В търсене на келтския ключ“ на Карън Ралс-Маклауд и Иън Робертсън.
Колкото до пророчествата, ето описанията на Малахия на последните няколко папи:
a. Павел VI (1963–1978) е описан с думите Flos Plorum, или „Цвете на цветята“. На герба му има изобразени три цветя.
b. Йоан Павел I (1978) е наречен от Малахия De Medietate Lunae, или „На половината луна“. Управлението му трае един месец, от последна четвърт до последна четвърт.
c. Йоан Павел II (1978–2005) е означен с De Labore Solis, или „От мъките на слънцето“, което е често срещана метафора на слънчево затъмнение. Папата е роден в деня на слънчево затъмнение.
d. Бенедикт XVI (2005–) е описан като De Gloria Olivae, или „Тържеството на маслината“. Символът на Бенедиктйнския орден, от който папата е взел името си, е маслинена клонка.
e. Следва последният папа, който ще види края на света: Petrus Romanus. Описанието му е най-дълго от всички.
На латински:
In persecutione extrema S. R. E. sedebit Petrus Romanus, qui pascei oves in multis tribulationibus: quibus transactis civitas septicollis diruetur, ex Iudex tremendus iudicabit populum. Finis.
Превод:
При нечувани гонения начело на Светата римска Църква ще застане Петър Римлянина, който ще пасе стадото си през много злочестини; по негово време градът на седемте хълма ще бъде унищожен и страховитият Съдия ще съди хората. Край.
Но както споменава Вигор, този последен папа няма номер като другите преди него. Някои тълкуват това като знак, че между Бенедикт XVI и последния папа ще има и други. Предполагам, че само времето ще покаже дали е така.
И грешници.
a. Биогорива: Количеството царевица, необходимо за напълването на резервоара на джип с етанол, наистина може да осигури прехраната на гладуващ човек за цяла година. Смята се, че преминаването от отглеждане на храна към отглеждане на гориво е довело до повишаване на цените на храната.
b. Генномодифицирани храни: За генномодифицираните храни са изписани купища хартия, както за, така и против тях. От някои наистина обезпокоителни трудове по темата мога да ви препоръчам две книги. Относно немарливата регулация на индустрията, „Семената на заблудата“ на Джефри М. Смит е задължително четиво. Колкото до някои по-злокобни аспекти, лично аз намирам „Семената на унищожението“ на Ф. Уилям Енгдъл за доста плашеща (особено във връзка с противозачатъчните семена, които са споменати на страниците на романа).
c. Пчелите: Знаем ли наистина какво убива пчелите? Според основаващата се на доста солидни материали „Пролет без пчели“ на Майкъл Шейкър като че ли наистина има отговор, който бива потулван и игнориран. Във Франция пчелите наистина се връщат.
d. Оръжия: В романа споменавам инжекционни ножове, термобарични бойни глави и запалителни бомби с кинетични заряди, за да създам пълен хаос. Тези оръжия са съвсем истински.
Свръхнаселение. Римският клуб е реално съществуваща организация, която върши много чудесна работа. В доклада им „Граници на растежа“ наистина се описва апокалиптичният сценарий, изложен от Ивар Карлсен, според който, ако не се вземат мерки, светът главоломно лети към момент, в който 90% от населението на планетата може да бъде заличено.
Книгата на Страшния съд. Както споменах във въведението, това е истински исторически том. Някои от записите наистина са отбелязани като „опустошени“. Книгата била съставена по времето, когато все още имало търкания между християни и езичници, особено в граничните райони.
Места, места, места. Повечето от тях са истински, както и свързаните с тях легенди.
a. Замъкът Акершхус наистина се намира в края на пристанището на Осло и там наистина спират туристически кораби. Колкото до екзекуциите, те също са истински, в това число и историята с монетаря Хенрик Кристофер Майер, който умрял заради престъплението си и чието чело било жигосано от крал Фредерик IV.