Почукване на вратата отвлече вниманието му. Лабораторията беше заключена, за да се държи свободна от озон. В нея се влизаше единствено с магнитна карта.
Анализът щеше да продължи още няколко минути. Малой отиде до вратата и я отвори. Разнесе се тихо съскане на въздуха под налягане. Беше една от докторантките му, Андреа Солдърич. Хенри я беше избрал за своя асистентка. Беше привлекателна, с добре оформено тяло и кестенява коса, но не бе някаква студентка на двайсет и няколко години. Беше прехвърлила петдесетте и сменяше кариерата си — преди това бе работила като медицинска сестра със специализация диализа. През дългите часове, които прекарваха заедно, той предпочиташе някой от своето поколение. Дори харесваха една и съща музика и Хенри често я чуваше да си тананика под нос.
Този път обаче лицето й бе разтревожено.
— Какво има, Андреа? — попита той.
Тя вдигна снопче лепящи се бележки.
— От офиса на сенатор Горман се обаждаха три пъти. Искат да разберат докъде сме стигнали.
Хенри взе бележките. Мразеше някой да му диша във врата, но в същото време разбираше възбудата на сенатора. Макар Джейсън Горман да бе просто негов студент, Хенри изпитваше мъка от ненавременната смърт на момчето — при това по такъв брутален начин.
— Дойдох също да ви напомня, че след час имате среща с доктор Кокалис от Вашингтон. Искате ли преди това да ви донеса нещо от кафенето?
— Не, но щом така или иначе си тук, бих желал да погледнеш със свежо око тези данни. Още повече, че ми предстои да говоря с Вашингтон. Кажи какво мислиш.
Тя едва успя да прикрие удоволствието си.
— И оценявам, че дойде в почивния си ден — добави той, докато я водеше към работната станция. — Нямаше да се справя с всичко това без помощта ти.
— Няма проблем, доктор Малой.
Компютърното моделиране най-сетне приключи третия опит. Екранът показваше хромозомите на царевицата в опитното поле в Африка. Всички бяха черни с изключение на една, отбелязана в бяло. Хенри почука екрана.
— Маркирана е чуждата ДНК, вкарана в генномодифицираната царевица.
Андреа се наведе към екрана и се вгледа с любопитство.
— Какъв е източникът на тази ДНК? Бактериален ли?
— Най-вероятно. Но не мога да кажа със сигурност.
Все пак предположението на Андреа бе добре насочено. Повечето генни модификации се правеха чрез рекомбиниране и снаждане на бактериални гени, при което се вземаха желаните характеристики и се вграждаха в генома на растението. Един от първите успехи бе с добавянето на гени от Bacillus thuringiensis в тютюн. Така растенията ставаха по-издръжливи на насекоми и изискваха използването на по-малко инсектициди. Същият метод сега се използваше и при царевицата. През последното десетилетие тези биотехнологии се бяха наложили до такава степен, че в момента една трета от всичката отглеждана в Съединените щати царевица бе генномодифицирана.
— Ако не е бактериална ДНК, тогава каква би могла да е? — попита Андреа.
— Не зная. Патентована е и е засекретена от „Виатус“. Във файла се споменава само като Ис222. „Ис“ означава „издръжлива на суша“. Но не това исках да ти покажа. — Хенри посочи екрана. — Този образец ми бе пратен от Джейсън Горман преди два месеца.
— Преди два месеца ли?
— Да. Момчето беше много развълнувано, че ще участва в опитите в Африка. Не е трябвало да разпространява информацията. Това е нарушение на условията за поверителност. Мога само да си представя колко отчаян е бил в последния миг. Но все пак се е сетил да запази каквото може.
— Какво по-точно е изпратил?
Хенри затрака на клавиатурата и зареди последните данни.
— Ще ти покажа. Значи току-що са прибрали първата реколта от засадените семена. Той е изпратил пълния анализ на реколтата, в това число и цялата ДНК проба. Ето резултатите.
На екрана се появи нова група хромозоми. Отново повечето бяха маркирани с черно, както се означаваше нормалната ДНК на царевицата. В случая обаче бялата хромозома не беше сама. Над нея имаше и друга, на черни и бели пунктири.