Монк хвърли поглед към тялото на д-р Малой. Професорът беше говорил. Беше казал имена. Най-вероятно и името на асистентката си. Мислел си е, че Андреа си е отишла у дома. Явно е дал адреса й на мъчителите си. И те са отишли да й затворят устата.
И щом не са я намерили там…
Щяха да са им нужни само няколко позвънявания, за да разберат къде е.
— Трябва да се махаме оттук. Веднага! Тримата се завтекоха по коридора към подлеза, който водеше под улицата до съседната университетска сграда, където работеше Андреа.
— Казахте, че сте били в кабинета си с лаборанта си — каза Монк, докато вървяха забързано. — Той знае ли накъде тръгнахте?
Получи отговора, когато стигнаха началото на тунела. Висок мъж крачеше през подлеза към тях. Беше с тъмен шлифер. Не беше валяло от дни.
Погледите им се срещнаха.
Монк разпозна хищническия блясък в очите му, отблъсна Андреа назад и вдигна пистолета си. В същия миг мъжът вдигна ръка, разтвори шлифера си и се видя автомат с къса цев. Странното оръжие издаваше шум колкото миксер, но куршумите се забиха в ъгъла, зад който тримата вече бяха изчезнали. Разлетяха се парчета мазилка и керамика.
— По стълбите! — нареди Монк и посочи назад към атриума.
Щом стигнаха до стълбището, отгоре се чуха стъпки.
Монк спря другите двама, надникна нагоре и видя бързащ надолу мъж с кубинки и черен шлифер, също като на онзи зад тях. Втори убиец. Монк отстъпи назад и поведе Крийд и Андреа обратно към лабиринта коридори.
Трябваше да намерят начин да се измъкнат оттук.
Докато бягаха по слабо осветените коридори, някъде в другия край на подземието се затръшна тежка метална врата.
Монк се обърна към Андреа.
— Мисля, че беше аварийният изход — с ужас прошепна тя.
Монк знаеше какво означава това.
Трети убиец.
5.
10 октомври, 18:32
Вашингтон, окръг Колумбия
— Символът не фигурира в базата данни на известните терористични групи — каза Пейнтър. Стоеше изправен край масата за заседания. На големия стенен екран зад гърба му бе изобразен кръст и кръг.
Пейнтър опря ръце на масата. Конферентната зала беше нова за централата на Сигма, построена след атаката. В нея имаше кръгла маса с компютър пред всеки стол. Можеше да побере дузина души, но в момента освен Пейнтър в помещението имаше само трима.
Кат седеше вдясно от Пейнтър в качеството си на експерт по международно разузнаване. До нея се бе настанил криптологът Адам Пруст, а от другата страна на масата седеше Джорджина Роу, новопостъпила в Сигма, чиято специалност бе биоинженерство.
— Така че най-напред трябва да си отговорим на един въпрос — каза Пейнтър и закрачи около масата. Нарочно бе проектирал помещението така, че да може да се движи, да е в състояние да наблюдава събралите се. — Какво означава този символ? Как се връзва той с унищожаването на лагера на Червения кръст и обезобразяването на сина на сенатора?
Адам прочисти гърлото си и повдигна ръка към екрана. Беше към четиридесетте, облечен неофициално с джинси, тънък черен пуловер и спортно сако от туид.
— Символът има много дълга история, продължаваща до зората на човечеството. Понякога го наричат разделен на четири кръг. Значението му е приблизително едно и също в различните култури. Кръгът символизира земята, Кръстът пък разделя света на четири части. В културата на северноамериканските индианци четирите части представляват…
— Четирите ветрове — довърши Пейнтър. Баща му го беше учил на нещо подобно.
— Именно. А в други култури символизират четирите елемента — земя, въздух, вода и огън. — Пруст чукна клавиатурата на компютъра и изображението се смени.
— Както виждате, разделеният на четири кръг е символ на самата земя, която обхваща и четирите елемента. Този знак може да се намери по целия свят. Историческата етимология на символа е страшно интересна и се корени в езическите времена. В някои северни страни може да се открие изрязан върху плочи и изправени камъни. Често върви заедно с друг петроглиф, така наречената езическа спирала. Двата символа са тясно свързани.
— Свързани ли? — попита Пейнтър. — И как по-точно?
Адам вдигна ръка да изчакат за момент и отново се обърна към компютъра. На екрана се появи ново изображение.