— Бягайте!
Късно.
Експлозията ги оглуши и ослепи. Ударната вълна захвърли Монк в тясното пространство между етажите. Той блъсна с глава тръбата на някакъв климатик и се стовари върху Крийд. Последва кратка схватка, докато се освободят. Монк получи лакът в окото.
Зашеметен и ругаещ, той махна на другите да продължат. Съмняваше се, че стрелците ще ги последват, но нямаше намерение да сваля гарда, докато не се озоват на сигурно място. За предпочитане с много оръжия.
Запрепъваха се напред, оглушени и заслепени.
Както бе казала Андреа, сервизното пространство имаше мостчета за по-голямо удобство на техниците. Не им отне много време да се измъкнат от недрата на сградата и да се озоват в хаоса горе. Полицията вече беше пристигнала. Посрещнаха ги безброй патрулни коли, микробуси и прииждащи журналисти.
Полицаите ги заобиколиха в мига, в който се озоваха навън. Монк не успя да отвори уста, когато нечия ръка го сграбчи, дръпна го настрани и му показа значка.
— Вътрешна сигурност — обяви гигантът. — Доктор Кокалис, имаме заповед от Вашингтон да ви заведем на сигурно място.
Монк не възрази. Заповедта определено му допадаше. Но докато го отвеждаха, отчаяно погледна назад към сградата.
Кат щеше да го убие.
Онова куфарче струваше майка си и баща си.
6.
11 октомври, 06:28
Фиумичино, Италия
„Къде се е дянала?“
Грей излезе от терминала на главното летище на Рим и тръгна към стоянката на такситата. Свиреха клаксони, ръмжаха туристически автобуси. Дори в този ранен час летището беше претоварено от сновящи автомобили и пристигащи и заминаващи пътници.
Докато си пробиваше път през тълпата, държеше телефона до ухото си. Вървенето му се улесняваше от извисяващия се гигант, който разчистваше пътя пред него подобно на бивол, прегазващ придошла река. Грей вървеше непосредствено след бодигарда си. Джо Ковалски не беше от ентусиазираните пътници: като бивш моряк определено предпочиташе откритото море пред пътническите самолети. Непрекъснато се оплакваше, докато вървяха към такситата.
— И защо са ги направили толкова тесни тия седалки? — Великанът разкърши врат и го погледна кисело. — Коленете ми направо ми търкаха ушите. Сякаш от проклетата авиолиния искаха да ми правят преглед на простатата. Щях да го преживея, ако имаха поне една стюардеса. Онова момиче с мустака не се брои.
— Не беше нужно да се пишеш доброволец — отговори Грей, докато чакаше някой да вдигне телефона.
— Доброволец ли? — намръщи се Ковалски. — При надница и половина? Това си беше чисто изнудване. Имам да издържам приятелка.
Грей така и не можеше да разбере връзката между бившия моряк и университетската преподавателка, но тя поне го караше да се къпе по-често. Дори черната четина на главата му беше подстригана по-грижливо.
Махна му с ръка да продължат. Продължаваше да чака свързване със Службата за опазване на културното наследство, където работеше Рейчъл. Преди да тръгне от Вашингтон, планът беше да се срещнат пред международния терминал, но я нямаше никаква. Опита се да я намери в дома й и на мобилния телефон, но никой не отговаряше. Реши, че е попаднала в задръстване, и останаха да висят на терминала още половин час.
Докато чакаха, се обади в Сигма. По това време у дома беше малко след полунощ. Директорът го запозна с подробностите около провалената операция в Ню Джързи. Монк попаднал в престрелка. Всичко май бяло свързано с някаква екотерористична група, но засега информацията беше оскъдна.
Щом чу това, на Грей му се прииска да скочи в първия самолет и да се върне, но Пейнтър настоятелно го увери, че засега нещата са овладени. Интересуващият ги човек бил на сигурно място и в момента го разпитвали. На Грей бе наредено да продължи със задачата си.
Накрая в ухото му зазвуча строг женски глас, който говореше бързо на италиански. Грей беше излизал с Рейчъл повече от година и можеше да се оправя горе-долу с езика.
— Лейтенант Верона не е в Службата за опазване на културното наследство. Според списъка в момента е в отпуск. Може би някой друг служител може да ви помогне…
— Не, благодаря. Grazie.
Затвори и прибра телефона в джоба си. Знаеше, че Рейчъл смята да излиза в отпуск, но се беше надявал по една или друга причина да е в службата си. Започна да се тревожи. Къде ли се беше дянала?