— Операцията продължи три часа — продължи тя със заплашителни нотки в гласа. — Гледах всичко на монитора. Намериха импланта в заздравялата рана. Раната, която получих, докато спасявах твоя живот, Пиърс.
Гневът бе сковал лицето й, но Грей успя да забележи леката болка в очите й.
— Значи си махнала датчика. — Грей си представи лъкатушещия път по картата. — Но си го задържала.
— Оказа се, че е полезен. Позволяваше ми да се крия. Можех да го оставя някъде за известно време и да отида където си поискам.
— Както си направила във Венеция.
Тя сви рамене.
— Градът, в който живееше уредникът, когото уби. И в който продължава да живее семейството му.
Остави обвинението да увисне във въздуха. Сейчан поклати едва-едва глава и извърна поглед. На Грей му бе трудно да разчете танца на емоциите, прелетели по лицето й.
— Момичето имаше котка — рече тя малко по-тихо. — На оранжеви ивици и с кожена каишка.
Грей знаеше, че „момичето“ е дъщерята на уредника. Значи Сейчан наистина бе отишла да провери семейството. Доближила ги бе достатъчно, за да наблюдава простата рутина на живота на едно семейство, разбито от смъртта на съпруг и баща. Сигурно беше поставила датчика в каишката на котката. Умен ход. Котката скита по улиците и покривите и така датчикът изглежда активен. Нищо чудно, че агентите на място не бяха открили следа от нея в квартала. А докато копоите бяха душили лъжливата следа, истинската котка беше успяла да се измъкне.
Искаше повече отговори от тази жена. Един въпрос го глождеше особено силно. Така и не бяха завършили този разговор.
— Ами твърдението ти, че си двоен…
Сейчан го погледна остро. Физиономията й не се промени, но очите й бяха станали като кремък и го предупреждаваха да замълчи. Грей се канеше да я пита за твърдението й, че е къртица в Гилдията, двоен агент, внедрен от западните сили, но тя явно не искаше да говори на тази тема пред други хора. Или пък може би разчиташе изражението и неправилно? Може би горчивината в очите й бе просто подигравка за наивността му? Спомни си последните й думи в Банкок.
„Довери ми се, Грей. Ей тоничко поне“.
Вперил поглед в нея, той изостави въпроса.
Засега.
— Тогава защо си в Рим? Защо да се срещаме по такъв начин? — Грей посочи Рейчъл.
— Защото се нуждая от разменна монета.
— Нещо, което да използваш срещу мен ли? — Грей хвърли бърз поглед към Рейчъл.
— Не. Нещо, което да предложа на Гилдията. След станалото в Камбоджа започнаха да се съмняват в лоялността ми. А и доколкото знам, Гилдията е започнала да души около атентата в „Свети Петър“. Нещо е събудило интереса им. После чух, че монсеньор Верона е замесен в този инцидент…
— Инцидент? — избухна Рейчъл. — Та той е в кома!
Сейчан не й обърна внимание.
— Затова дойдох тук. Предположих, че мога да се възползвам от ситуацията. Ако успея да науча нещо жизненоважно за атаката, бих могла да си спечеля отново пълното доверие на Гилдията.
Грей я погледна внимателно. Въпреки коравосърдечните й думи доводите й бяха същите като онези преди две години. Твърдеше, че била внедрена в Гилдията, за да разбере кои са лидерите й. Единственият начин да се издига по кървавата стълба на сенчестата йерархия бе да дава резултати.
— Мислех да разпитам Рейчъл — обясни тя. — Но когато отидох там, открих, че някой претърсва апартамента й.
Грей се обърна към Рейчъл, която кимна утвърдително, но гневните пламъчета продължаваха да играят в очите й.
— Гилдията реши, че убийците са търсили нещо от убития свещеник. Нещо, от което отчаяно са се нуждаели. Вероятно са претърсили тялото му, но експлозията не им е оставила много време за действие. Не са успели да претърсят монсеньора.
— Значи някой е решил, че въпросното нещо е у Вигор — сети се Грей и се обърна към Рейчъл. — И че то може да се е озовало у племенницата му, след като е прибрала вещите му от болницата.
Сейчан кимна и каза:
— И са отишли да го потърсят.
Ужасът сви стомаха му на топка. Ако бяха намерили Рейчъл, щяха да я подложат на жесток разпит и да я убият. А след като не бяха успели да я намерят в апартамента, сигурно я търсеха точно в този момент и държаха под наблюдение местата, където имаше най-голяма вероятност да я открият — апартамента, работното място, дори болницата.
Имаше само един начин да защити Рейчъл.