Именно затова Свалбард си бе получил прякора Хранилището на Страшния съд.
— Но… мисля, че на такова пътуване управителният борд на Римския клуб трябва да покаже единство — продължи Антонио. — Осигуряването на прехрана е особено важно в наше време.
Ивар се насили да не завърти очи. Знаеше, че напъванията на Антонио Гравел нямат нищо общо с осигуряването на прехрана, а със собствените му желания да се отърка в следващото поколение световни лидери.
— Прав си за прехраната — съгласи се той. — Всъщност именно тази тема ще бъде основна в програмната ми реч.
Ивар възнамеряваше чрез програмната си реч да насочи ресурсите на Римския клуб в нова посока. Време беше за истински действия. Въпреки това забеляза помръкналата физиономия на Антонио. На изнеженото му лице се беше изписал гняв.
— Като стана дума за речта ти — горчиво рече той, сдобих се с нейна чернова и я прочетох.
Ивар спря и се обърна към него.
— Чел си речта ми? — Никой не трябваше да знае съдържанието й. — Откъде я намери?
Антонио махна с ръка.
— Не е толкова важно. Важното е, че не можеш да изнесеш подобна лекция и да очакваш да бъдеш представител на Римския клуб. Обсъдих въпроса със съпрезидента Бута. И той е на същото мнение. Сега не му е времето да се отправят предупреждения за скорошно и неизбежно рухване на света. Това е… това е безотговорно.
Приливът на кръв прогони студа от лицето на Ивар.
— Тогава кога му е времето? — попита той през зъби. — Когато светът се потопи в хаос и деветдесет процента от населението измрат ли?
Антонио поклати глава.
— Точно това имам предвид. Ще направиш клубът да изглежда като сбирщина ненормални пророци, вещаещи края на света. Няма да допуснем такова нещо.
— Няма да допуснете ли? В основата на речта ми е публикуваният доклад на самия Римски клуб.
— Да, зная. „Граници на растежа“. Доста често го цитираш в речта си. Писан е през седемдесет и втора.
— А днес е още по-актуален. Докладът очертава най-подробно срива, към който в момента светът се носи с пълна сила.
Ивар бе изучил задълбочено „Граници на растежа“, всички негови графики и данни. Докладът моделираше бъдеще, при което населението продължава да расте в геометрична прогресия, докато производството на храна се увеличава само в аритметична прогресия. В крайна сметка населението няма да е в състояние да произвежда достатъчно храна, за да задоволи нуждите си. Човечеството ще достигне до тази точка като движещ се с пълна скорост локомотив и ще я подмине. След като това се случи, ще последват хаос, глад и войни, като крайният резултат ще бъде унищожаването на човечеството. Дори най-консервативните модели показваха, че 90% от населението на света ще измре в резултат на този срив. Проучванията бяха повтаряни и от други екипи и ужасните изводи си оставаха същите.
Антонио сви рамене — даваше да се разбере, че това не го интересува. Ивар сви юмрук. Едва се сдържаше да не му разбие носа.
— Та значи в речта си — каза Антонио, без да подозира за надвисналата заплаха, — ти се застъпваш за радикален контрол върху популацията. Това никога няма да бъде прието.
— Трябва да бъде прието — възрази Ивар. — Няма друг начин да се измъкнем от онова, което ни чака. Населението на света стана от четири на шест милиарда само за двайсет години. И няма никакви признаци, че темповете намаляват. След още двайсет години ще сме девет милиарда. И то по време, когато обработваемата земя намалява, когато глобалното затопляне внася пълен безпорядък, когато океаните ни умират. Ще преминем границата по-скоро, отколкото се очаква.
Ивар хвана ръката на Антонио и продължи развълнувано:
— Но ние можем да смекчим последиците, като планираме още сега. Това е единственият начин да избегнем пълния срив — бавно и равномерно да намаляваме човешката биомаса на тази планета, преди да сме стигнали критичната точка. Бъдещето на човечеството зависи от нас.
— Ще се справим идеално — каза Антонио. — Или нямаш вяра в собствените си проучвания? Нима патентованите от твоята компания генномодифицирани храни не трябваше да отворят нови хоризонти, да дават по-богати реколти?