Мисията на новия отдел е да разработи технологии, които ще увеличат земеделската продукция, за да се отговори на растящата в световен план нужда от храна и гориво, каза Ивар Карлсен, главен изпълнителен директор на „Виатус Интернешънъл“.
„С основаването на новия отдел — каза Карлсен — нашата компания смята да посрещне това предизвикателство с всичките свои ресурси, което е своеобразен Проект Манхатън в земеделието. Провалът не е вариант — нито за компанията, нито за света“.
През последните години патентованите технологии на компанията за хибридизация и генно модифициране увеличиха добивите на пшеница, царевица и ориз с 35 процента. Карлсен посочи, че „Виатус“ очаква да удвои този резултат в рамките на следващите пет години.
Карлсен обясни необходимостта от новия отдел в програмната си реч на Световната конференция по изхранването в Буенос Айрес. Позовавайки се на данни на Световната здравна организация, той отбеляза, че една трета от населението на планетата е изправена пред глад. „Намираме се в глобална продоволствена криза — каза той. — Най-силно са засегнати страните от Третия свят. Навсякъде избухват гладни бунтове, които допълнително дестабилизират и без това опасни райони по света“.
Осигуряването на храна, посочи Карлсен, е станало по-важно от нуждите от нефт и вода и се е превърнало в една от най-големите кризи и предизвикателства на новото хилядолетие. „Както от хуманитарна гледна точка, така и от загриженост за световната сигурност, за нас е жизненоважно да увеличим производството на храна чрез новите достижения в областта на биотехнологиите“.
Водещ в нововъведенията в земеделието: „Виатус Интернешънъл“ е една от най-големите компании със седалище в Осло, Норвегия. Основана през 1802 г., тя доставя продукти в 180 страни по целия свят, като повишава качеството на живот чрез своите проучвания и иновации. Акциите й на Нюйоркската фондова борса се продават със символа VI. Името „Виатус“ произлиза от латинските думи via, път, и vita, живот.
1.
9 октомври, 04:55
Мали, Западна Африка
Стрелбата изтръгна Джейсън Горман от дълбокия сън. Нужен му бе още миг, за да си спомни къде се намира. Беше сънувал как плува в езерото до вилата на баща си в северната част на щата Ню Йорк. Но мрежата против комари над походното легло и пустинният студ преди зазоряване го захвърлиха обратно в настоящето.
Заедно с писъците.
С разтуптяно сърце изрита тънката завивка и се освободи от мрежата. В палатката на Червения кръст цареше непрогледна тъмнина, но проблясващите през импрегнираните стени огнени точки бележеха престрелката някъде на изток от бежанския лагер. Появиха се нови пламъчета, затанцуваха и по четирите страни на палатката.
„О, Господи…“
Джейсън знаеше какво става. Беше инструктиран, преди да замине за Африка. През изминалата година няколко бежански лагера бяха атакувани и хранителните им запаси бяха ограбени от въстаническите сили на туарегите. Цената на ориза и царевицата се бе утроила и столицата на Република Мали бе парализирана от бунтове. Храната се бе превърнала в новото злато в северните окръзи на страната. Три милиона души бяха изправени пред гладна смърт.
Именно затова беше дошъл тук.
Баща му спонсорираше експерименталната ферма, която заемаше двадесет и пет хектара северно от лагера, финансирана от „Виатус“ и ръководена от биоинженери и генетици от университета Корнел. Имаха опитни полета за генномодифицирани култури, пригодени към сухите почви на района. Първата реколта бе събрана едва миналата седмица и бе пораснала само с една трета от нормално необходимата за напояване вода. Явно вестта бе стигнала до неподходящи уши.
Излетя бос от палатката. Все още бе облечен в късите панталони и широката риза, с които се бе строполил в леглото снощи. В мрака преди зазоряване огънят от оръжията бе единствената светлина.
Генераторите явно бяха извадени от строя.
Автоматичната стрелба и писъците отекваха в мрака. Навсякъде се мятаха тъмни силуети, бежанците тичаха панически, но бягството им беше хаотично, непрекъснато менеше посоката си. Гърмежите на карабини и стакатото на автоматите се чуваха от всички страни и никой не знаеше в каква посока да се спасява.
Джейсън знаеше.
Криста все още беше в изследователската лаборатория. Преди три месеца се бе запознал с нея в Щатите по време на инструктажа. Беше започнала да дели с него мрежата против комари едва миналия месец. Снощи обаче беше останала на работа. Смяташе да привърши през нощта някои ДНК анализи на новата реколта.