Выбрать главу

Малъри се постара да запази самообладание.

— Никак.

— Дори когато се примириш, когато осъзнаеш, че не сте били един за друг, че и у другия е липсвало нещо, както и във връзката ви, ставаш по-нерешителен. По-дълго се колебаеш, преди отново да предприемеш тази стъпка.

— Разбирам.

— И не стигаш доникъде — повтори той думите й, изречени преди малко. — Онзи ден Джордън ми каза нещо, което ме накара да се замисля и да погледна назад. Запитах се дали някога съм си представял живота си с Лили. Какво ще бъде след няколко години. Тогава виждах непосредственото бъдеще. Как се преместваме в Ню Йорк, как намираме работа, всеки по своята специалност, и наемаме жилище, но сега осъзнах, че не съм мислил за по-нататък. Не как ще живеем или какво ни очаква отвъд тази смътна картина, а просто не съм се виждал заедно с тази жена след десетилетие. Не бе трудно да си представя живота си без нея. Може би малко по-трудно се съвзех по-късно, когато ме заряза. Заради наранената си гордост и самочувствие, мъчителния гняв и болка. Едва не потънах в самосъжаление, решил, че не съм роден за любов и брак.

Сърцето й се бе разтуптяло и за двамата.

— Не е нужно да ми обясняваш.

— Не съм свършил. Доскоро животът ми вървеше добре. Имаше ред, въпреки че ти навярно не би се съгласила, но ме устройваше. После Мо те повали на тротоара и всичко започна да се променя. Не е тайна, че ме привличаш още откакто те зърнах за първи път и че оттогава се надявах, рано или късно, да те видя гола на този диван. Но в началото не си представях нещата между мен и теб в по-далечно бъдеще.

Повдигна брадичката й. Искаше да го гледа в очите. Искаше да вижда лицето й.

— Познаваме се от по-малко от месец. В много отношения сме пълна противоположност. Но сега виждам живота си с теб така, както човек поглежда през прозореца и вижда целия си малък свят. Представям си какво ще бъде след година и дори след двадесет. — Плъзна пръсти по бузата й. — Не виждам единствено как бих могъл да се върна към предишния си живот и да продължа без теб.

Очите й се наляха със сълзи, които потекоха по бузите й.

— Обичам те. — Той пое една от тях с палеца си. — Нямам грандиозен план какво ще правим оттук нататък. Зная само, че те обичам.

В нея се надигнаха емоции, толкова силни и ярки, че й се струваше, че всеки момент ще лумнат като разноцветни пламъци. Ужасена, че ще се пръсне от тях, положи усилие да се усмихне.

— Ще те помоля за нещо важно.

— Всичко, което пожелаеш.

— Обещай ми, че никога няма да изхвърлиш този диван.

Флин се засмя и погъделичка шията й с върха на носа си.

— Ще съжаляваш.

— Не, няма да съжалявам за нищо.

Заедно с жените, които бяха станали нейни приятелки и партньорки, Малъри седеше на площадката пред къщата, една трета от която скоро щеше да стане нейна собственост.

Небето бе притъмняло, откакто бе пристигнала, и слоестите облаци го бяха превърнали в купол от непроницаема сивота.

„Задава се буря“, помисли си тя и изпита задоволство при мисълта, че след малко ще бъде вътре и ще слуша ударите на дъждовните капки върху покрива. Но първо искаше да поседи отвън, докато във въздуха се насъбира електричество и първите пориви на вятъра огъват клоните на дърветата.

Повече от всичко на света искаше да сподели с приятелките си радостта и безпокойството си.

— Той ме обича. — Едва ли някога щеше да й омръзне да го повтаря на глас. — Флин ме обича.

— Толкова е романтично.

Зоуи извади от чантата си носна кърпичка и заподсмърча.

— Преди време не бих мислила така. Имах ясна представа за романтична вечер. Свещи, музика, аз и съвършеният мъж в разкошна стая или навън, на някое приказно място. Трябваше да бъде точно така. — Поклати глава и се засмя на себе си. — Благодарение на това разбрах, че всичко, което ми се случва, е истина. Нямаше изисканост и съвършенство. Флин беше такъв, какъвто е.

— Господи! Трудно ми е да повярвам, че Флин е герой в твоите очи. — Дейна опря брадичка на юмрука си. — Радвам се да го чуя, защото съм привързана към него. Но става дума за моя любим глупак. Никога не съм си го представяла в такава романтична светлина. — Обърна се към Зоуи. — Как се приготвя това печено? Може би трябва да запиша рецептата.

— Аз също ще я приложа при подходящ случай. — Зоуи потупа Малъри по коляното. — Искрено се радвам за теб. От самото начало мисля, че сте страхотна двойка.

— Хей, ще се преместиш ли при него? — Дейна настръхна. — Ако имаш такова намерение, Джордън скоро ще се разкара от там.

— За твое съжаление все още не сме стигнали до този етап. Засега просто осъзнаваме факта, че сме влюбени. А това, приятелки и съседки, за мен е огромна промяна. Нямам планове и списъци. Просто се наслаждавам на мига. Господи, струва ми се, че на света няма невъзможни неща! Което ме кара да премина към следващата част от този разговор. Съжалявам, че досега не допринесох много с предложения за тази къща и не се опитах да доразвия идеите си за галерия.