— Ако се провалите, дори едната от вас, за наказание ще бъде отнета по една година от живота на всички ви.
— Нещо като затвор? — попита Малъри.
— Не. — Роуина махна с ръка на прислужницата, която влезе с количка със съдове за кафе. — Една година от живота ви просто няма да съществува.
— Пуф! — Дейна щракна с пръсти. — Като с магия.
— Ключовете съществуват. Не в тази къща — промърмори Роуина, — но в този свят, на това място. Това е всичко, което можем да направим. Не ни е позволено да ви кажем повече, въпреки че можем да ви дадем някои насоки. Търсенето няма да бъде леко, така че ще бъдете възнаградени за опита. Ако успеете, наградата е по-голяма. При провал ви очаква наказание. Моля ви, обмислете решението си внимателно. С Пит ще ви оставим насаме.
Излязоха от стаята и Роуина затвори плъзгащите се врати.
— Това е лудница — каза Дейна и си взе петифура със сметана. — Ако някоя от вас има намерение да се хване на тази въдица, значи не е с всичкия си.
— Ще кажа само едно. — Малъри си наля чаша кафе и сложи две бучки захар. — Двадесет и пет хиляди долара. На човек.
— Нима наистина вярваш, че ще хвърлят седемдесет и пет хилядарки само ако кажем, че ще търсим ключовете? Онези, дето щели да отворят стъклено ковчеже, в което били заключени душите на три полубогини.
Малъри се замисли, докато отхапваше от малък еклер.
— Има само един начин да разберем.
— Те изглеждат като нас. — Зоуи не прояви интерес към кафето и сладкишите, а застана под картината и погледна нагоре. — Толкова много приличат на нас.
— Да, така е и от това ме побиват тръпки. — Дейна кимна, когато Малъри повдигна каната към нея. — За какво му е било на някого да ни рисува заедно? До тази вечер не се познавахме. Като си помисля, че някой ни е наблюдавал, снимал ни е и е правил скици, за да създаде този портрет, настръхвам.
— Не е нарисуван бързо и нехайно. — Малъри й подаде чаша кафе. — Всичко е уникално. Техниката, колоритът, детайлите. Някой изцяло й се е посветил. Художник с невероятен талант. Работил е върху нея дълго време. Ако всичко е шашма, защо да полага толкова усилия? Какъв е смисълът? Аз съм разорена. А вие?
Дейна изду бузи.
— Почти.
— Аз имам малко спестявания — отвърна Зоуи. — Но бързо ще се стопят, ако скоро не си намеря нова работа. Едва ли тези хора са ни набелязали заради малкото пари, които имаме.
— Права си. Искаш ли кафе?
— Благодаря. — Обърна се с лице към тях и разпери ръце. — Слушайте, вие двете не ме познавате и не зная дали можете да ме разберете, но тези пари са ми нужни. — Зоуи пристъпи напред. — Двадесет и пет хилядарки са истинско чудо. Биха означавали сигурност за сина ми, а и бих могла да осъществя мечтата си. Да открия свой собствен салон. Единственото, което се иска от нас, е да кажем „да“. Ще търсим някакви ключове. Няма да вършим нищо незаконно.
— Няма ключове — решително заяви Дейна.
— А ако има? — Зоуи остави чашата си, без да отпие. — Трябва да призная, че перспективата за двадесет и пет хиляди долара ме кара да отворя съзнанието си за неща, които изглеждат невъзможни. А милион? — Избухна в смях. — Не мога дори да си го представя. Стомахът ми се свива.
— Ще бъде като търсене на съкровище — промълви Малъри. — Струва ми се забавно, а и кой знае, може да се окаже полезно. Точно сега двадесет и пет хиляди биха ме спасили. Може би ще открия своя фирма. Не голяма галерия, а просто магазин, в който художници и скулптори да излагат свои творби.
Тази точка от плана й бе предвидена за десет години по-късно, но можеше да прояви гъвкавост.
— Нищо не е толкова просто. Никой не би ни дал пари само защото сме обещали да се заловим с нещо. — Дейна поклати глава. — Сигурно има уловка.
— Може би те вярват в легендата — изтъкна Малъри. — Ако е така, парите биха били добра инвестиция. Става дума за три души. — Не можа да се сдържи и отново погледна портрета. — А една душа струва много повече от двадесет и пет хиляди долара. — Вълнението у нея нарастваше като издуващ се червен балон. Никога не бе участвала в подобно приключение, при това срещу заплащане. — Богати са, ексцентрици са и изглежда, вярват в историята, която ни разказаха. Чувствам се, сякаш ние ги водим за носа, а не те нас. Но ще се отърся от това чувство.
— Искаш да кажеш, че ще приемеш? — Зоуи сграбчи ръката й. — Така ли?
— Не всеки ден човек получава шанс да работи за боговете. Хайде, Дейна, не бъди толкова упорита.
Дейна смръщи вежди и между тях се образува бръчка на съсредоточение.
— Търсите си белята. Не зная къде или как, но ми се струва, че правите точно това.
— А ти в какво би вложила двадесет и пет хиляди? — закачливо попита Малъри и й предложи още една петифура.