— Бих ги инвестирала в собствена книжарница. — Въздишката и изражението й издадоха, че е готова да отстъпи. — Следобед ще предлагам чай, а вечер вино. Ще организирам литературни сбирки. Господи.
— Странно е, че всяка от нас преживява криза в кариерата си и мечтае за собствен бизнес. — Зоуи плахо погледна към портрета. — Не мислите ли?
— Не е по-странно от това, че се намираме в този замък и разговаряме за търсене на съкровище. В безизходица съм — промърмори Дейна. — Ако откажа, надеждите и на двете ви ще бъдат попарени. А ако приема, ще се чувствам като идиотка. Е, добре, идиотка съм.
— Да? — Зоуи се засмя, втурна се към нея и я прегърна. — Страхотно! Удивително!
— По-спокойно. — Дейна се присъедини към смеха й и я потупа по гърба. — Мисля, че е време да изречем великия девиз. „Една за всички, всички за една“.
— Имам по-добър. — Малъри отново взе чашата си и я повдигна като за тост. — „Нека видя парите“.
Точно в този миг вратите се отвориха и влязоха домакините, първо Роуина.
— Да седнем.
— Решихме да приемем…
Зоуи замълча и хвърли поглед към Дейна.
— …предизвикателството.
— Добре. — Роуина кръстоса крака. — Ще прегледате договорите.
— Договори? — повтори Малъри като ехо.
— Разбира се. Името носи тежест. Подписът е гаранция във всички случаи. Щом изясним условията, ще изберем тази, която ще търси първия ключ.
Пит извади куп книжа от едно бюро и подаде комплект на всяка от жените.
— Мисля, че са прости и уреждат всички въпроси, които вече обсъдихме. Достатъчно е да напишете къде желаете да преведем парите и ще бъде сторено.
— Има ли някакво значение, че не вярваме в тях?
Малъри повдигна ръка към портрета.
— Ще дадете думата си, че приемате условията. Засега това е достатъчно — увери я Роуина.
— Всичко е пределно ясно, въпреки че става дума за толкова необичайно начинание — отбеляза Дейна.
На следващия ден непременно щеше да занесе своя договор при адвокат, за да разбере доколко е обвързващ. Пит й подаде химикалка.
— Прямотата ви е впечатляваща. Ако дойде вашият ред, зная, че ще сторите всичко, което е по силите ви.
Прозорците трептяха от гръмотевиците навън, докато договорите бяха подписани от двете страни.
— Вие сте избраниците — каза Роуина и се изправи. — Сега всичко е във ваши ръце. Пит?
Той се върна до бюрото и извади резбована кутийка.
— Вътре има три диска. На единия е гравиран ключ. Тази, която го изтегли, ще започне търсенето.
— Дано не съм аз. — Зоуи смутено се засмя и изтри влажните си длани в полата си. — Извинете, просто съм нервна. — Затвори очи и протегна ръка към кутийката. Стискайки диска в шепа, погледна Малъри и Дейна. — Нека всички да погледнем едновременно. Съгласни ли сте?
— Добре. Мой ред е.
Дейна посегна и задържа диска до тялото си, докато Малъри вземаше последния.
— Готово.
Застанаха в кръг с лице една към друга и показаха дисковете.
— Аз съм късметлийката — прошепна Малъри, когато видя златния ключ върху белия диск, който бе изтеглила.
— Вие сте първа — каза Роуина и се приближи към нея. — Времето ви започва да тече утре при изгрев-слънце и свършва в полунощ двадесет и осем дни по-късно.
— Но ще получа насоки, нали? Карта или нещо подобно?
Роуина отвори малкия скрин, извади лист хартия и й го подаде. След това изрече думите, написани на него.
— „Твоят дълг е да потърсиш красотата, истината и смелостта. Само едното никога не ще устои. Двете без третото не са достатъчни. Погледни дълбоко в себе си, за да откриеш това, което все още не си опознала. Разбери за какво най-силно копнее мракът. Огледай се наоколо, където светлината побеждава сенките, а любовта — тъгата. Сребърни сълзи се ронят в песента, която тя сътворява, защото извира от душата й. Погледни отвъд и помежду, за да видиш къде процъфтява красотата и богинята пее. Може би ще срещнеш страх, може би ще срещнеш скръб, но преданото сърце ще надделее и над двете. Когато стигнеш до това, което търсиш, любовта ще развали магията, сърцето ти ще изкове ключа и той ще засияе“.
Малъри остана безмълвна за миг.
— Това ли е ориентирът ми?
— Радвам се, че няма да бъда първа — призна Зоуи.
— Почакайте… не можете ли да ми кажете още нещо? Вие с Пит вече знаете къде са ключовете, нали?
— Това е всичко, което ни е позволено да ви разкрием, но е достатъчно. — Роуина сложи ръце на раменете на Малъри и я целуна по бузите. — Бъдете благословена.
По-късно Роуина стана, стопли ръцете си на огъня и се загледа в картината. Почувства как Пит се приближи и застана зад нея. Когато се обърна, ръката му докосна лицето й.