— Тя е вътре. Ще я повикам. — Направи го, като изтича до вратата и се провикна: — Мамо! Една жена те търси!
След няколко мига Зоуи отвори остъклената врата, застана на прага и изтри ръцете си в кърпа за съдове. Дори по широки бермуди и в стара риза някак успяваше да изглежда екзотично.
— О, Малъри! — Посегна към едно от копчетата на ризата си. — Не очаквах…
— Ако моментът е неудобен…
— О, не, разбира се. Саймън, това е госпожица Прайс. Една от дамите, с които ще работя известно време.
— Добре. Приятно ми е. Мога ли вече да отида у Скот? Свърших с косенето на тревата.
— Изглежда чудесно. Искаш ли първо да хапнеш нещо?
— Не. — Когато я видя да повдига вежди, детето се усмихна чаровно, показа предните си зъби, един от които липсваше, и добави: — Благодаря.
— Върви тогава. Приятно прекарване.
— Ура!
Понечи да се затича, но внезапно спря, когато Зоуи изрече името му с тон, който според Малъри всяка майка усвоява при хормоналния обмен по време на бременността.
Момчето завъртя очи, но с гръб към нея, за да не го види. След това приятелски се усмихна на гостенката.
— Радвам се, че се запознахме.
— Аз също, Саймън.
Втурна се навън като затворник, прескочил оградата.
— Страхотен е.
При тези думи лицето на Зоуи засия от гордост и задоволство.
— Голям сладур, нали? Понякога се промъквам до прозореца, когато играе навън, и просто го гледам. Той е целият ми свят.
— Очевидно е. И сега се безпокоиш, че това, което направихме, би могло да му навреди по някакъв начин.
— Тревогите за Саймън са неразделна част от ежедневието ми. Извинявай, влез. Досега прекарвах съботите в салона и реших да използвам тази, за да поразтребя тук.
— Имаш красива къща. — Малъри прекрачи прага и се огледа. — Много красива.
— Благодаря.
Зоуи също се огледа, доволна, че е приключила с разтребването на хола. Възглавниците бяха изтупани и подредени върху яркия син калъф на дивана, а по старинната масичка за кафе, която бе купила от разпродажба, нямаше дори една прашинка. Бе сложила на нея три вазички с късни летни маргарити, откъснати от собствената й градина. Килимът, изтъкан от баба й още когато тя бе дете, току-що бе почистен с прахосмукачка.
— Тези са страхотни.
Малъри се приближи да разгледа отблизо изгледите от чужди страни, закачени на стената.
— Просто картички, които поставих в рамки. Винаги моля клиентките си да ми изпращат картички, когато пътуват.
— Много са интересни.
— Обичам да създавам уют. Купувам сносни неща от гаражни разпродажби и битпазари, намирам им подходящи места у дома и ги преобразявам както ми харесва. Така започвам да ги чувствам свои, а и не струват куп пари. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Да, стига да не те задържам.
— Не. Не си спомням откога не съм почивала в събота. — Прокара пръсти през косите си. — Приятно е да си бъда у дома и да имам компания.
Малъри предчувстваше, че Зоуи ще я покани да седне и ще се върне в кухнята. За да избегне това, отиде до вратата и се облегна на касата.
— Двамата със Саймън… — Зоуи нямаше избор и й позволи да я последва. — Нямам нищо газирано. Съжалявам, но не мога да държа такива питиета у дома заради него. Имам само домашна лимонада.
— Чудесно.
Явно бе хванала Зоуи по средата на основното почистване на кухнята, но все пак стаята излъчваше същия уют като хола.
— Това ми харесва. — Малъри прокара пръст по ръба на боядисан в тъмнозелено шкаф. — Ето какво може да постигне човек с въображение, вкус и време.
Зоуи извади от хладилника стъклена кана.
— Това е голям комплимент от устата на човек като теб. Имам предвид човек, който разбира от интериор. Исках да имаме красиви мебели и все пак да остане място, където Саймън да може да тича. Нямаме нужда от по-голяма къща. Не ми пука за онези един милион долара. — Сложи две чаши на плота. — Господи, това прозвуча глупаво. Разбира се, че ми пука. Исках да кажа, че не са ни нужни толкова много пари, а само достатъчно, за да се чувстваме сигурни. Съгласих се да участвам само защото ми се струва интересно и заради двадесет и петте хиляди, които са истинско чудо.
— И защото онази вечер в „Уориърс Пийк“ всичко беше толкова завладяващо. Сякаш бяхме главни героини във филм.
— Точно така. — Зоуи се засмя, докато наливаше лимонада. — Бях заинтригувана от цялата идея, но дори за миг не ми хрумна, че ще поемем такъв риск.
— Не се знае какъв риск поемаме. Няма да се тревожа за това, докато не узная нещо повече. Но аз нямам дете, за което да мисля. Дойдох, за да ти кажа, че ако искаш да се откажем, бих те разбрала.