— Какво? Да. Извинявай.
Тя повдигна чашата си и отпи нова глътка, за да скрие колко й е забавно.
— Първо отскочих до Зоуи.
Преразказа му разговора си с нея с кратка пауза, когато сервираха предястията.
— Жълтата къща? — Флин кимна, когато образът изплува в съзнанието му. — По-рано беше в грозен кафеникав цвят. Тя наистина я преобрази. Сега си спомням, че съм виждал хлапето да играе на двора.
— Саймън. Прилича на нея. Одрал е кожата й.
— Мисля, че бих забелязал това, когато се запознах с нея, ако бях откъснал очи от теб за две минути.
Устните й трепнаха. Макар и да не би го признала, чувстваше се поласкана.
— Винаги успяваш да кажеш нещо остроумно и уместно.
— Да, това е дарба.
— После се отбих у Дейна. Беше се заровила в книгите потънала в размисъл.
— Двете неща, в които е най-добра.
— Не е попаднала на версия на приказката за трите дъщери, но работи по въпроса. След това ми хрумна една дея. Чела съм, че много църкви са построени на места, където е имало езически светилища. Повечето християнки празници съвпадат с ранноезически, основани на сезони, земеделска работа и други неща. Затова обиколих църквите. Влязох във всеки храм в радиус от тридесет километра.
— Интересна връзка. Имаш ясна, логична мисъл.
— Това е една от силните ми страни. Безброй пъти препрочетох напътствията. „Надникни дълбоко в себе си“, „огледай се наоколо“, пеещи богини и прочее. Започнах а търся. Не очаквах да открия ключа на скамейка в някоя църква, но ми хрумна, че е възможно да попадна на символ, нали разбираш? Някаква фигура в стъклописите и статуите. Не открих нищо.
— Все пак идеята е била добра.
— Може би е по-добре отново да отида до онази къща да поговоря с Роуина и Пит.
— Може би. Искаш ли да знаеш какво открих аз?
— Да.
Флин изчака, докато сервираха основното ястие, и погледна рибата пред нея и пържолата пред себе си.
— Искаш ли да опиташ от порцията ми, а аз от твоята?
— Съгласна съм.
Размениха по хапка.
— Знаеш ли, добре е, че и двамата нямаме нищо против. Ето нещо общо помежду ни. Много хора го смятат неприлично. Не и аз. — Отряза парче пържола. — Исках да кажа, става въпрос за храна. Няма нищо лошо в това да я опиташ. Какво значение има, че е била в чужда чиния?
— Интересна основа за бъдеща връзка. Е, какво откри?
— Поговорих с баба ми за приказката. Има няколко подробности, които бях забравил. Първо, сред поданиците възникнало негодувание заради женитбата на краля със смъртна жена. Не било нередно боговете да се забавляват със смъртните, но той я взел със себе си отвъд Завесата на силата, или Завесата на сънищата. Наричали я и с двете имена. Заради това някои богове изменили на младия крал и смъртната му съпруга и установили своя власт.
— Политически интриги.
— Те са нещо неизбежно. Естествено, кралят не можел да търпи това. Както в много други приказки, и в тази се говори за героични битки, но важното за нас е съдбата на дъщерите, обожавани от родителите си и лоялните поданици, красиви и надарени, всяка с различен талант. Едната творяла музика, другата била бард, а третата — воин. Дълбоко привързани една към друга, те отраснали в кралството, обучавани на магическо изкуство от млада богиня и закриляни от най-доверения бог-воин на краля. Или учителката, или закрилникът трябвало да бъдат край тях непрекъснато, за да ги предпазят от кроените заговори.
— На картината имаше два силуета, на мъж и жена, които изглеждаха прегърнати.
Флин завъртя вилицата си, преди да набоде ново парче пържола.
— Това се връзва с продължението. Съветниците на краля го убеждавали да омъжи дъщерите си за трима богове от вражеския лагер, за да обедини кралството. Но самопровъзгласилият се нов владетел не бил съгласен да се откаже от трона. Бил покварен от властта и обсебен от жажда за още, за пълно господство и над божествения, и над земния свят. Искал да убие дъщерите, но знаел, че ако го направи, най-верните му последователи ще се обърнат срещу него. Затова съставил план и двамата, които били най-близо до момичетата и били влюбени един в друг, подпомогнали осъществяването му.
— Предали са сестрите?
— Не съзнателно. — Флин доля чашите с вино. — Просто се разсеяли. За миг изпуснали трите богини от поглед. Привързани към своите закрилници, младите девойки им позволявали от време на време да се усамотяват. Един ден, когато останали без надзор, магията била направена.
— Душите им били откраднати.
— Не само. Ще доизядеш ли това парче?
— Хм. — Тя погледна към чинията си. — Не. Искаш ли?
— За Мо. Ако се прибера с празни ръце, ще ми се сърди. — Помоли сервитьора да опакова остатъците и се усмихна на Малъри. — Десерт?