— Аз съм Дейна. Дейна Стийл.
— Малъри Прайс. Приятно ми е. Хубаво сако.
— Благодаря. Изпитах голямо облекчение, когато ви видях да идвате по алеята. Тук е чудесно, но ми се струваше малко страшничко да се разхождам сама из къщата. Вече е и петнадесет. — Докосна циферблата на часовника си. — Би трябвало повечето гости да са пристигнали.
— Къде е жената, която ме посрещна на входа? Роуина?
Дейна нацупи устни и хвърли поглед назад към вратата.
— Непрекъснато се носи насам-натам, ослепителна и загадъчна. Каза ми, че домакинът ще дойде при нас след малко.
— Кой е домакинът?
— Зная не повече от вас. Не сме ли се виждали някъде? — попита Дейна. — Във Вали?
— Възможно е. Аз съм управител на галерията.
„Все още“, добави мислено.
— Точно там. Посетих няколко изложби. Понякога просто влизам и ненаситно разглеждам. Работя в библиотеката. Като консултант.
И двете се обърнаха, когато влезе Роуина. Сякаш наистина „се носеше“, без да докосва земята.
— Виждам, че вече сте се запознали. Чудесно. Какво да ви донеса за пиене, госпожице Прайс?
— Същото, което пие тя.
— Добър избор. — Още докато изричаше тези думи, в стаята влезе униформена прислужница и внесе сребърна табла с две високи чаши. — Вземайте си от хапките и се чувствайте като у дома си.
— Дано другите ви гости не се разколебаят заради лошото време — намеси се Дейна.
Роуина леко се усмихна.
— Сигурна съм, че всички, които очакваме, ще дойдат. Извинете ме отново за момент.
— Хм, странно. — Дейна си взе една хапка и установи, че е с паста от омари. — Вкусно, но странно.
— Превъзходно е.
Малъри отпи глътка шампанско и прокара пръсти по бронзова статуетка на фея.
— Все още не мога да си обясня защо получих покана. — Хапките бяха съблазнителни и Дейна си взе още една. — Никой друг от библиотеката не е получил, поне доколкото зная. Започвам да съжалявам, че не придумах брат си да дойде с мен. Този негодник притежава страхотна проницателност.
Малъри неволно се усмихна.
— Не говориш като библиотекарките, които познавам. И не изглеждаш като тях.
— Напълно скъсах с образа на Лора Ашли преди десет години. — Дейна сви рамене. Нервно заудря с пръсти по стените на кристалната си чаша. — Ще почакам тук още десет минути и потеглям обратно.
— Ако ти си тръгнеш, ще те последвам. Бих се чувствала по-сигурна, ако карам зад някого надолу в тази буря.
— Аз също. — Дейна се намръщи и се загледа в дъждовните капки, които барабаняха по стъклото на прозореца. — Ужасна вечер. При това след ужасен ден. Пътят до тук в бурята само за чаша шампанско и няколко хапки е капак на всичко.
— Значи и твоят ден е бил ужасен? — Малъри се приближи към прекрасна картина на бал с маски. Напомни й за Париж, въпреки че никога не бе ходила там, освен в сънищата си. — Дойдох само защото се надявах да установя делови контакти. За да запазя работата си — добави тя и повдигна чашата си като за тост. — В момента положението ми не е никак розово.
— И моето. Свиват бюджета, назначават роднини и съкратиха работното ми време на двадесет и пет часа седмично. Как да преживявам с толкова пари? А и хазяинът ми заяви, че увеличава наема от първи следващия месец.
— Калникът ми трака… а похарчих предвидената сума за поддръжка на колата, за да си купя тези обувки.
Дейна сведе поглед и нацупи устни.
— Бива си ги. Компютърът ми се скапа тази сутрин.
Развеселена, Малъри се обърна с гръб към картината и изгледа другата жена изпод вежди.
— Нарекох младата съпруга на шефа си „глупава кукла“ и разлях капучино върху марковия й костюм.
— Добре, печелиш. — Дейна се приближи и приятелски докосна чашата й със своята. — Какво ще кажеш да проследим уелската богиня и да разберем какво става тук?
— Такъв ли е акцентът? Уелски?
— Приятен е, нали? Но си мисля…
Замълча, когато до слуха им достигна отчетливо тракане на токчета.
Първото, което Малъри забеляза, бе прическата на жената. Беше къса, със съвършено равен бретон. Очите под него бяха големи и издължени и отново й напомниха за феите от картините на Уотърхаус. Имаше ъгловато лице с приятна руменина — от вълнение, от напрежение или от качествена козметика.
Пръстите й здраво стискаха малката черна чанта и това накара Малъри да заложи на напрежението.
Бе облечена с искрящо червена рокля, прилепнала към изваяното й тяло, която разкриваше стройните й крака. Токчетата на обувките й бяха високи най-малко десет сантиметра и невероятно тънки.