Выбрать главу

Ърт кимна замислен.

— Може би сте прав. Мога ли да помоля за една услуга? Имам племенница, която, смея да твърдя, много ме обича. Тя е доста разочарована от моя упорит отказ да я придружа в мечтаните от нея пътувания до Европа, Северна Каролина…

Ашли пренебрегна успокоителния жест на колегата си, приведе се напред и изрече развълнуван:

— Доктор Ърт, ако вие ни помогнете да открием Апарата и да го приведем в действие, кълна се, че ще ви излекуваме от вашата фобия. Ще можете да пътувате, където искате, с любимата си племенница!

Изпъкналите очи на Ърт се разшириха. Той сякаш се сви в черупката си. За момент изглеждаше така, сякаш го бяха напъхали в капан.

— Не! — извика той. — За нищо на света!

Гласът му постепенно премина в напрегнат шепот:

— Нека да обясня същността на възнаграждението ми. Ако ви помогна да откриете и да използвате Апарата, този факт ще стане публично достояние. Тогава моята племенница, която е изключително своенравна и твърдоглава, ще се нахвърли с пълни сили срещу Правителството. Ще скандира и ще организира демонстрации из цялата страна. Нищо няма да може да я спре, но Вие не бива да се предавате. Закълнете се, че ще устоите на всякакъв натиск! Бих желал аз да бъда оставен на спокойствие. Абсолютно минималната ми такса е да продължа да си живея както досега!

Ашли се изчерви.

— Разбира се, щом толкова силно го желаете — успя да изрече той.

— Имам ли думата Ви?

— Имате моята дума!

— Запомнете, че разчитам и на Вас, мистър Девънпорт!

— Вашето желание е закон за мене, професоре — увери го Девънпорт. Сега бихте ли се заели със символите?

— Символите? — Ърт сякаш беше забравил за записката. — Имате предвид това РС/2 и другите?

— Да, какво означават?

— Не знам. Вие сигурно сте ги транскрибирали по-добре от мен?

Ашли не се въздържа.

— Нима брътвежът, че ще ни помогнете, е бил само заблуда? — изкрещя той. — Какви бяха тези глупости за таксата ви?

Уендъл Ърт се сконфузи и промълви:

— Бих искал да ви помогна!

— Но вие не разбирате значението на символите!

— Това е вярно, но знам какво гласи съобщението.

— Така ли? — извика Девънпорт.

— Разбира се. Прозрях истината още по средата на Вашия разказ. Моето убеждение нарасна, когато се запознах с разговора между Строс и Дженингс. Вие също бихте се досетили, господа, ако бяхте спрели да мислите.

— Да се разберем — отчаяно извика Ашли. — Вие признахте, че не разбирате символите?

— Това е вярно, но знам съдържанието на съобщението.

— Но какво е то без символите, по дяволите! Само лист хартия!

— Да, донякъде.

— Имате предвид симпатично мастило?

— Не. Защо не можете да го видите, след като ще Ви избоде очите?

Девънпорт се приведе към шефа си и каза:

— Позволете аз да продължа, сър!

— Давай! — отговори вбесен Ашли.

— Доктор Ърт, бихте ли ни запознали с Вашия анализ?

— Разбира се. — Дребният екстратерологист се настани удобно в стола и избърса изпотеното си чело в ръкава. — Да помислим върху съобщението. Ако стрелката и разделеният на четири кръг ви насочва към мен, тогава остават седем символа. Шест от тях са абсолютна заблуда, защото Апаратът е един и не може да бъде на повече от едно място. Не върви сам и ще остане там, където е заровен.

Освен това, нито един от символите не е достоверен. SU, което според вас означава обратната страна на Луната, покрива област, голяма колкото Южна Америка. PC/2 може и да е Тико, както казва мистър Ашли. Може и да означава средата между Птолемей и Коперник, както допуска мистър Девънпорт, или може да е по средата между Плато и Казини. X и Y много находчиво сте интерпретирали като Алфонсо, но може да е и центърът на координатна система. Аналогично C-C може да означава Бонд, но може да бъде и средата между Казини и Коперник. F-A може да бъде Нютон, но също и средата между Фабриций и Архимед.

Накратко казано, символите имат толкова много интерпретации, че са всъщност безсмислени. Дори само един да има значение, той трудно би могъл да се отличи от останалите. Т.е. всички параграфи са една заблуда.

Необходимо е да отделим основното. Колкото и безсмислени да са символите, тази записка е следата към укритието, нали така?

Девънпорт кимна, после каза предпазливо:

— Така мислим ние.

— Разбирам. Отнесли сте се към този лист хартия така, сякаш той крие решаващата следа. Самият Дженингс е имал подобно отношение към Апарата. Ако съпоставим неговата позиция с влечението му към каламбури… Нека ви разкажа една история.