Във втората половина на 16 в. в Рим живял един германски йезуит. Той бил забележителен математик и астроном и помагал на папа Григорий XIII да трансформира календара. През 1582 година той извършил всички искани изчисления. Този астроном се възхищавал от Коперник, но не ценял неговата хелиоцентрична теория за Слънчевата система. Приемал другата — мислел, че Земята е в центъра на Вселената.
През 1650, почти четиридесет години след смъртта на този математик, Луната била картирана от друг йезуит, италианския астроном Джовани Батиста Ричиоли. Той нарекъл кратерите на астрономи от миналото. Тъй като и той отхвърлял Коперник, отредил най-големите и живописни формирования на онези, които поставяли Земята в центъра на Вселената — Птолемей, Хипократ, Алфонсо X, Тико Брай. Най-големият кратер Ричиоли кръстил на своя учител — германския професор.
Този кратер всъщност е вторият по големина, видим от Земята. Единственият по-голям е в самия край на пространството, което може да се наблюдава оттук. Ричиоли го игнорирал. Той получил име един век след неговата смърт. Кръстен е на астроном, гилотиниран по време на Френската революция.
През цялото време Ашли слушаше неспокойно. Накрая не издържа и попита:
— Но какво общо има това със съобщението?
— Всичко — отговори изненадан Ърт. — Не нарекохте ли тази записка „ключът към загадката“?
— Да, разбира се.
— Има ли съмнение, че тук се крие тайната за нещо друго?
— Не — отговори Ашли.
— Добре тогава… Името на германския йезуит, за когото говорех, е Кристоф Клоу. Не виждате ли играта на думи? Клоу — Клю.3
Краката на Ашли се подкосиха от отчаяние.
— Звучи ми като изсмукано от пръстите — измърмори той.
Девънпорт каза възбудено:
— Доктор Ърт, доколкото ми е известно, на Луната няма формация, наречена Клоу!
— Разбира се, че няма — влезе в тона му и професорът. — Там е ключът на загадката. В този период от историята, края на 16 в., европейските учени латинизирали своите имена. И Клоу направил това. На мястото на немското „u“, той поставил латинското „v“. После добавил типичното за латинските имена „ius“ и от Кристоф Клоу, станал Кристофер Клавиус. Предполагам всички вие знаете гигантския кратер Клавиус?
— Но… — започна Девънпорт.
— Няма „но“! — сряза го Ърт. — Нека само да отбележа, че латинската дума „клавис“ означава „ключ“. Сега виждате ли двойно-езичния каламбур? При цялото си старание Дженингс не би могъл да измисли подобно нещо, без помощта на Апарата. Дори съм сигурен, че е умрял щастлив! Насочил ви е към мене, защото е помнел колко обичам каламбурите и е знаел, че ще разгадая неговите!
Двамата представители на Бюрото бяха загубили ума и дума.
Ърт продължи тържествено:
— Бих ви посъветвал да копаете в сенчестия край на Клавиус. Там, където Земята е близо до своя зенит!
Ашли скочи на крака.
— Къде ви е видеофонът? — попита той.
— В съседната стая.
Ашли се втурна към вратата. Девънпорт се засуети след него.
— Сигурен ли сте, доктор Ърт?
— Напълно, но дори и да греша, това няма значение.
— Как така?
— И да го открият Ултра, те няма да могат да го използват.
— Защо смятате така?
— Попитахте ме дали Дженингс е бил мой студент, но не се поинтересувахте за Строс. Той също е геолог. Обучавал съм и него около година след Карл. Строс си го спомням добре.
— Така ли?
— Много неприятен човек. Изключително студен. Приемам го като емблема на Ултра. Те всичките са много студени, сковани, високомерни. Вярвам, че имат намерение да избият милиарди хора, защото са лишени от чувства. Онова, което ги характеризира, е, че са егоисти. Не биха съчувствали на човека до себе си.
— Мисля, че разбирам.
— Сигурен съм, че разбирате. От възстановения запис разбрах, че Строс не би могъл да контролира Апарата. Липсва му необходимата емоционалност. Всички от Ултра имат този недостатък. Дженингс, който не е бил Ултра, се е справял с инструмента. Всеки, притежаващ таланта да манипулира с Апарата, според мен, е неспособен на жестокост. Той би ударил, за да се предпази, а не като Строс, с пресметната жестокост. Накратко, за да не ставам банален, мисля, че Апаратът би могъл да се управлява с любов, а не с омраза. От Ултра всички са ненавистни омразници!
Девънпорт кимна в знак на съгласие.
— Надявам се да сте прав. Но тогава… Защо бяхте толкова подозрителен относно намеренията на Правителството. Нали погрешният човек не би могъл да контролира Апарата?
Ърт сви рамене.
— Исках да съм сигурен, че можете да спорите убедително и да блъфирате. Може да се наложи да се срещнете с моята племенница!