— Как такова откритие да не те вкамени?
Строс изгледа колегата си с такава антипатия, че хуморът му се изпари начаса.
Дженингс въздъхна. Спомни си как шегата му беше помагала още като студент, но това сега нямаше значение. Обичаше каламбурите, макар и да му отдаваха трудно. Откритието не струва да се разстройва от хладината на Строс. Само се зачуди дали колегата му е осъзнал неговата значимост.
Той знаеше твърде малко за Строс. Известна му беше единствено славата му на селенологист. Беше чел неговите документи, както и Строс вероятно беше разгледал неговите. Въпреки че бяха завършили Академията по едно и също време, някак се бяха разминали. Заедно ги беше събрала настоящата експедиция.
По време на едноседмичното им пътуване Дженингс беше успял да свикне с набитата фигура, рижата коса и китайско-сините му очи. Когато се хранеше Строс, челюстта му странно се издаваше напред. Очите на Карл също бяха сини, а косата му, по-руса. Поради слабото си телосложение той някак несъзнателно се опитваше да отблъсне чувството на превъзходство и сила, което излъчваше колегата му.
— Няма сведения за кораб, прилунил се в тази част на планетата — каза Дженингс. — Поне не за разбил се такъв.
— Ако са парчета от кораб, те би трябвало да са гладки. Тези са ерозирали. Тъй като на Луната няма атмосфера, това означава, че са престояли милиони години.
Тогава Строс осъзна какво бяха открили. Дженингс прошепна ликуващ:
— Не са направени от човешка ръка! Създания от чужда планета са посетили Луната. Кой знае преди колко години е било това?
— Кой знае? — повтори сухо Строс.
— В рапорта…
— Чакай — извика повелително Строс. — Ще докладваме, когато има какво! Ако е било кораб, значи ще открием нещо повече от това, което имаме сега.
Точно сега обаче трябваше да се задоволят и с него. Бяха прекарали дълги, изтощителни часове навън. Имаха нужда от храна и сън. Двамата, изглежда, бяха съгласни с това, без да го обсъждат.
Земята, в пълна фаза, светеше в синьо далеч на изток от тях. Докато се хранеха, Дженингс безмълвно я съзерцаваше както винаги, завладян от носталгия.
— Изглежда прекалено спокойна — тъжно отбеляза той. — Кой би допуснал, че има шест милиарда жители?
Строс вдигна поглед, изтръгнат от своя странен, вътрешен свят.
— Шест милиарда се влачат по повърхността й — каза мрачно.
— Ти не си Ултра, нали? — намръщи се Карл.
— Не разбирам за какво намекваш?
Дженингс се изчерви. И най-малкото вълнение веднага се отразяваше върху лицето му. Този факт много го смущаваше. Продължи да се храни, без да отговори.
Напоследък числеността на земните жители оставаше стабилна. Планетата не можеше да си позволи увеличаване на населението. Всеки признаваше това. Някои изразяваха мнение, че то дори трябва да бъде намалено. Дженингс бе на същото мнение. Собствената му пренаселеност застрашаваше да унищожи земното кълбо.
Но как биха могли да се намалят земните обитатели? Наслуки, чрез изкуствено регулиране на раждаемостта? Напоследък се чуваха гласове, че е необходимо селективно редуциране. Трябва да се запазят само най-подходящите, но кой ще определи критериите?
Дженингс се притесни, че сигурно е обидил своя колега.
По-късно, вече почти заспал, той си даде сметка, че всъщност не познава характера на Строс. Дали не възнамерява да се възползва от тяхната експедиция, единствено за своя облага?
Карл се повдигна разтревожен на лакти, но Строс дишаше равномерно. След малко се дочу характерното му похъркване.
Следващите три дена преминаха в търсене на още отломъци. Намериха някои. Откриха и едно място, което фосфоресцираше, пренаселено от лунни бактерии. Тези едноклетъчни бяха нещо обичайно, но досега не бе докладвано за такава концентрация, предизвикваща отблясък.
— Някакво същество е живяло някога тука. То е умряло, но не и микроорганизмите, съжителствали с него. Може би дори те са го погълнали — отбеляза Строс.
— И са се разпространили — добави Дженингс. — Може би те са дали началото на лунната микрофлора? Може да не са произлезли тука, или са резултат от зараза, предизвикана преди векове?
— След като бактериите са различни от фундаменталните форми на живот, познати на Земята, то и съществото, по което са паразитирали, е било различно. Още един знак за другопланетен произход — каза Строс.
Следата водеше към стената на малък кратер.
— Тая работа иска доста копаене — отбеляза Дженингс с натежало сърце. — Трябва да докладваме и да поискаме помощ.
— Няма за какво да ни помагат — възрази Строс. — Кратерът може да се е образувал преди милиони години от разбил се кораб.