— И се е изпарил, оставил само това, което намерихме?
Строс кимна утвърдително.
— Нека опитаме, все пак! Може да покопаем малко, да видим дали няма да излезе нещо.
Строс копаеше с нежелание и за това Дженингс направи истинското откритие. Със сигурност това се броеше. Може Строс да бе намерил парчето метал, но Карл откри Апарата.
Той наистина беше продукт на съзнателна дейност. Лежеше забит във вдлъбнатина, която беше образувал от съприкосновението си с лунната повърхност. Това го беше пазило може би милион години от радиация, от микрометеори, от температурни промени. Апаратът беше останал нов завинаги.
Дженингс му даде името Апарат. Той не приличаше на нищо, което беше виждал до сега. Имаше логично обяснение за това.
— Не ми изглежда повреден — каза той.
— Може да липсват части — предположи Строс.
— Не бих се учудил, но явно не е нещо от ходовата част. Изглежда ми цялостен и някак странно неравен — отговори Карл. После, неуспял да овладее вълнението си, добави: — Това е, от което имаме нужда! Парче ерозирал метал, или място, пълно с лунни бактерии, са само повод за предположения и догадки. Това тук е нещо наистина реално — Апарат с видимо извънземен произход.
Той сега стоеше на масата пред тях. Двамата не откъсваха поглед от него.
— Трябва да докладваме находката — предложи Дженингс.
— В никакъв случай! — отсече Строс.
— Защо не?
— Ако го направим, Апаратът става достояние на Съвета. Ще започнат да се роят около него и ние ще си останем безгласни букви. Категорично, не!
Дженингс се замисли. Не му се искаше някой друг да пожъне лаврите, но все пак…
— Сигурно имаш право, Строс — каза той. Едва потисна желанието да използва малкото му име. — Слушай, ако Апаратът има извънземен произход, той със сигурност е пристигнал от непозната планетарна система. На друга планета от Слънчевата система не е доказан живот. В тази връзка, може би е по-добре да съобщим за находката?
— Ами ако си прав? — изсумтя Строс.
— Това ще означава, че някакви създания, по-напреднали от нас, са осъществили междузвезден полет. Може би Апаратът ще ни разкаже нещо за техните технологии? Той може да бъде ключ за… и аз не знам за какво! Може би сме на прага на невиждана научна революция?
— Романтични глупости — отряза го Строс. — Ако пред нас стои продукт на по-висш разум, нищо няма да научим от него. Съживи Айнщайн, покажи му отклонението на предметите и виж как ще ти го докаже!
— Не може да сме сигурни, че нищо няма да научим, след като не сме опитали?
— Дори и така да е, какво от това? Какво ще стане, ако отложим доклада за малко? Ще загубим ли, ако си осигурим славата? Апаратът трябва да върви заедно с нас!
— Но, Строс… — Дженингс не знаеше как да убеди колегата си, че единствено Апаратът има значение в този момент. — Какво ще стане, ако се разбием? Ако не успеем да го откараме до Земята? Нямаме право да рискуваме откритие с такава важност! — Той го погали така, сякаш беше влюбен в него. — Трябва веднага да докладваме, да извикаме специален кораб, който да го пренесе! Апаратът е толкова ценен…
В кулминацията на вълнението Апаратът сякаш се затопли под ръката му. Част от неговата повърхност, полускрита под един метален капак, започна да флуоресцира.
Дженингс отдръпна трескаво дланта си и сиянието изчезна. Но този миг беше знаменателен. Карл едва намери сили да промълви:
— Сякаш някой отвори прозорец в черепа ти! Можех да чета мислите ти!
— И аз твоите — каза Строс. — Или да ги усетя, или да ги възпроизведа! Както искаш го наречи! — Той докосна Апарата по своя студен, надменен начин, но нищо не се случи.
— Ти си Ултра! — извика ядосан Карл. — Когато аз го докосвам… — И той го направи. — Ето, пак реагира така! Сега разбирам! Ти луд ли си? Наистина ли вярваш, че е почтено цялото човечество да се подложи на избирателно изтребление?
Погнусен от долното разкритие, Дженингс отдръпна ръката си. Светлината угасна. Строс отново докосна Апарата раздразнен, но пак нищо не се получи. Тогава гневно излая:
— За Бога, нека не спорим сега! Това нещо подпомага комуникациите. То е телепатичен усилвател. Защо не? Всяка мозъчна клетка има свой електричен потенциал. Той може да бъде изразен като електромагнитно поле с променящ се интензитет…
Дженингс се обърна. Не искаше да споделя мислите си със Строс. Само отбеляза:
— Ще докладваме веднага! Не ми пука за скапаната слава! Вземи я цялата! Просто искам да се освободим от непосилна отговорност!
Строс остана замислен за момент, после промълви:
— Апаратът е повече от комуникатор. Той регистрира емоции, силни чувства.