— Това ме затруднява, шефе!
— Имам една теория. Отговаря на Съветски съюз, старото име на Русия. Съветските космонавти първи направиха карта на обратната страна на Луната. Може би този кратер е там? Циолковски, например! Сякаш символите отляво отговарят на имената на кратери: Алфонсо, Тико, Евклид, Нютон, Циолковски, Бонд, Хершъл.
— А знаците отдясно?
— Те са абсолютно ясни. Разделеният на четири кръг е символ на Земята. Насочената към него стрелка показва, че Земята е точно отгоре.
— Т.е. Средният залив… Над него Земята е вечно в зенит. Това не е кратер и затова символът е отдясно.
— Съгласен съм — каза Ашли. — Условните знаци имат смисъл, или поне от тях може да се сглоби нещо. Но какво? Имаме седем кратера и един залив… Как да го тълкуваме? Апаратът е оставен само на едно място.
— Да — съгласи се Девънпорт замислен. — Един кратер е огромно място за търсене. Дори и да предположим, че е копал в сенчестата част, за да избегне слънчевата радиация, пак остават десетки километри за претърсване. Може би първо трябва да се заемем с мястото, което сочи стрелката. Там, където Земята е винаги в зенит.
— Помислено е за това, приятелю. Това пространство обхваща седем кратера. Най-южният е разположен на север от лунния екватор. Кой от седемте да изберем?
Девънпорт се намръщи. Досега не беше предложил нещо, за което да не бе помислено преди него.
— Да претърсим всички — отбеляза той.
Ашли се изсмя дрезгаво.
— През изминалите седмици правим точно това.
— И открихте ли нещо?
— Абсолютно нищо, въпреки че продължаваме.
— Очевидно някой от символите не е интерпретиран правилно?
— Очевидно.
— Ти самият каза, че има три кратера Хершъл. Символът US, който сочи обратната страна на Луната, може да означава всеки от кратерите там: Ломоносов, Жул Верн, Жолио-Кюри. Всеки един от тях! Символът на Земята може да се отнася и за Атлас. В митовете той олицетворява нашата планета. Стрелката може да сочи и Стената на честта.
— Няма да споря с теб, Девънпорт. Но дори и да интерпретираме правилно символите, как да разпознаем грешно изтълкувания? Има нещо в тази бележка, което може да ни насочи правилно. Всички се провалихме и имаме нужда от свеж ум. Твоето мнение?
— Мога да кажа само едно — промълви отчаян Девънпорт, — трябва да се консултираме с някой… О, Господи! — Девънпорт скочи от мястото си.
Ашли овладя възбудата си.
— Какво се сети?
Ръцете на Девънпорт трепереха. Надяваше се да успее да контролира гласа си.
— Проверихте ли миналото на Дженингс? — успя да изрече той.
— Разбира се.
— Къде е завършил колеж?
— В Източния университет.
Тръпка на радост прониза Девънпорт.
— Изкарал ли е курс по екстратерология?
— Разбира се. Той е включен в задължителната подготовка на всеки астронавт.
— Добре. Известно ли ти е кой води обучението по тази дисциплина в Източния университет?
Ашли изпука пръсти.
— Онзи чудак… Как му беше името? Уендъл Ърт.
— Точно така. Този човек е брилянтен в своята странност. Консултирал е Бюрото по няколко заплетени случая. Винаги е бил точен. Не виждаш ли, че самата записка ни кара да се обърнем към него? Стрелката сочи Земята.2 Ребусът не може да бъде по-точен! „Идете при Ърт!“ Написано е от човек, бил негов ученик!
Ашли се взираше в листа настойчиво.
— Господи, възможно е! Но какво повече би могъл да ни каже Ърт от това, което вече знаем?
— Предлагам да попитаме него самия!
Ашли се огледа любопитно. Обръщаше се от една страна на друга тръпнещ. Чувстваше се така, сякаш бе попаднал в някакъв тайнствен магазин, тъмен и опасен. Сякаш всеки миг от ъгъла щеше да зафучи пискащ демон.
Светлината беше оскъдна, сенките — в изобилие. Стените изглеждаха далечни, мрачно съживени от претрупани с книги лавици. В единия ъгъл стоеше тримерен телескоп. Зад него висеше звездна карта, която трудно би могла да се разчете. Лунната карта в другия ъгъл би могла да бъде и на Марс.
Само бюрото в центъра на стаята, претрупано с разхвърляни листове и разтворени книги, беше идеално осветено. От миниатюрен диаскоп стърчеше филм. Старомоден будилник тиктакаше весело.
Ашли откри, че трудно би могъл да отгатне, дали навън слънцето все още е високо в небосклона. Тук, вътре, цареше вечна нощ. Нямаше и следа от прозорец, въпреки че отнякъде струеше свеж въздух. И този факт не можа да го отърве от чувството за клаустрофобия.
Ашли неволно се доближи до Девънпорт. Спътникът му явно не усещаше тягостната обстановка.
— Ще се появи всеки момент, сър — сякаш се опита да го успокои колегата му.