- Къде е? - попита той и бавно вдигна окървавената щанга, която държеше.
Дебелакът не промълви нито дума, само поклати глава и дишането му се учести в очакване на поредна порция болка. От носа му потекоха кървави сополи и се стекоха по мустаците му. Той затвори здравото си око и стисна силно клепача. Щангата се издигна по-високо.
В този момент в помещението влезе пустинният воин.
Лицето на дебелака бе разкривено в очакване на поредния удар. Когато той не последва, дебелакът отвори здравото си око и видя, че над него се е изправил втори мъж.
- Това дъщерите ти ли са? - попита новодошлият и протегна снимката. - Хубави са. Може би те ще ни кажат къде техният babba крие разни неща?
Гласът му бе дрезгав като шкурка.
Дебелият мъж мигом позна гласа и в окото му проблесна страх, а пустинният воин разви бавно куфията си, свали очилата, които предпазваха очите му от пясъка, и пристъпи под тясната ивица слънчеви лъчи. Светлината накара зениците му да се свият до миниатюрни черни точици и да избледнеят почти до сиво. Дебелакът забеляза характерния им цвят, сетне отмести поглед към неравния белег, който преминаваше през гърлото на мъжа.
- Знаеш ли кой съм аз? - попита воинът.
Дебелакът кимна.
- Кажи го.
- Ти си Аш’абах. Ти си... Дух.
- Тогава знаеш защо съм дошъл.
Ново кимване.
- В такъв случай кажи ми къде е. Или предпочиташ да стоваря този двигател върху главата ти и да доведа дъщерите ти тук, за да ви направя нова семейна снимка?
При споменаването на семейството му изражението на мъжа стана предизвикателно.
- Ако ме убиеш, няма да откриеш нищо - каза той. - Няма да намериш нито онова, което търсиш, нито дъщерите ми. Предпочитам да умра, отколкото да ги изложа на опасност.
Дух остави снимката на работния плот и извади от джоба си навигационната система, която бе свалил от арматурното табло на джипа. Натисна един бутон и обърна екрана към мъжа, за да го види. На дисплея се появи списък с последните дестинации. Третата отгоре надолу бе арабската дума за дом. Дух чукна сензорния екран и на него се появи карта на жилищен квартал в другия край на града.
В този миг всяко желание за съпротива у дебелака се изпари. Той си пое дъх, опита да овладее гласа си и съобщи на Дух онова, което той държеше да чуе.
*
Джипът подскачаше по разбитото шосе покрай един от многобройните напоителни канали, прорязващи земите на изток от Ал Хилах. Околността представляваше удивителна комбинация от гола пустош и участъци, покрити с гъста тропическа растителност. Бе известна като Плодородния полумесец, част от древна Месопотамия, земята между двете реки. Пред погледите им се простираха тучни треви и финикови палми, израснали покрай бреговете на една от тях - Тигър, докато водите на Ефрат течаха зад гърбовете им. Между древните граници, очертани от тези две реки, човечеството бе изобретило писмеността, математиката, колелото. Мнозина вярваха, че тук някога се е намирал Едем, Райската градина, но никой не бе успял да я открие. Авраам, бащата на трите велики религии: исляма, юдаизма и християнството, бе роден тук. И пак тук се бе появил Дух, роден от земята, на която служеше като неин верен син.
Автомобилът мина покрай палмова градина, след което заподскача по голата бяла като тебешир пустиня, съсухрена, втвърдена като бетон, изпечена от безмилостното слънце.
Дебелакът простенваше, когато пулсиращата болка прогаряше раните му. Дух не му обръщаше внимание, вперил поглед през предното стъкло към купчината камъни, започнала да се оформя в далечината. Прекалено рано бе да прецени какво е това и колко път им остава дотам. Горещината, напекла пустинята, си правеше шеги с разстоянията и времето. Гледката, разкрила се пред него, спокойно можеше да е декор за някоя сцена от Библията - същата гола и пуста земя, същото сухо като пергамент небе, сякаш изпепелено от горещината.
Колкото повече приближаваха, толкова по-ясни очертания започна да придобива миражът. Оказа се доста по-голям, отколкото бе решил първоначално. Дух: квадратна двуетажна постройка, вероятно изоставен хан, обслужвал някога камилските кервани, прекосявали тези древни земи. Тънките му глинени тухли, изпечени от същото това слънце преди хиляди години, днес се ронеха, за да се превърнат в същата онази пръст, от която са били направени някога.
„Защото си пръст - помисли си Дух, докато оглеждаше околността, - и в пръст ще се превърнеш“.
Когато приближиха, забелязаха следи от взривове и снаряди, надупчили стените. Бяха скорошни - или тук бе унищожено гнездо на съпротивата, или англичаните или американците бяха използвали кервансарая за мишена за учебна стрелба. Дух стисна зъби от яд и се зачуди как ли биха реагирали нашествениците, ако въоръжени иракчани започнат да взривяват Стоунхендж или Маунт Ръшмор.