- Всичките. Колко бързо можеш да решиш проблема?
Клементи чу проскърцването на гумени подметки върху винилов под, разнесло се от телефона.
- Ще бъде направено до утре сутринта - отвърна гласът. И връзката прекъсна.
9
Стая 406, Общинска болница,
Руин
Лив взе грубоватото на вид дистанционно управление от масичката до леглото си и го насочи към старичкия телевизор. От доста време лежеше, без да помръдне, дишаше бавно и се надяваше паметта ѝ да се върне, а после в съзнанието ѝ изплува един-единствен, но необорим факт - когато бе пристигнала в Руин, макар да не знаеше преди колко дни е било това, смъртта на брат ѝ бе сред водещите телевизионни новини. Може би тя все още присъстваше в новинарските емисии и щеше да ѝ помогне да запълни някои празноти, които не бе в състояние да запълни сама.
Телевизорът изпращя и прокънтя в стаята и Лив намали звука, за да не привлече вниманието на охраната в коридора. Телевизорът бе стар и картината не бе особено ясна, но сателитният приемник, към който бе свързан, бе модерен и предлагаше избор от стотици канали. Лив започна да прескача от един на друг с надеждата да открие новинарски. Ако успееше да събере поне няколко солидни факта, в които да се вкопчи като в спасителна сламка, не се съмняваше, че ще успее да възвърне всичките си спомени. Продължи да сменя каналите, излъчващи ток-шоу програми и сапунени опери, докато най-сетне попадна на „Ал Джазира“, арабския информационен канал, но новините не бяха това, което очакваше.
В първия момент реши, че е станала някаква грешка и е попаднала на научнопопулярен филм за екстремни климатични явления. Видя ужасяващи кадри на гигантска приливна вълна в Чили, която връхлетя оживена улица и помете хора, коли и къщи; последва интервю с разплакан фермер от Канзас, застанал пред огромна нива, засята с пшеница, унищожена от градушка с големината на портокали.
- Ако прочетете Библията - каза фермерът с глас, разтреперан от мъка, - ще решите, че наближава Страшният съд.
При тези думи в главата на Лив прозвуча тих статичен шум, от който ѝ зави свят. Тя затвори очи и започна да диша през носа и да издишва през устата, докато се оправи. Нямаше представа какви лекарства ѝ дават, но те определено имаха опасни странични ефекти.
Когато отвори очи, изпадна в нов шок. Образът на телевизионния екран бе друг - същият, който бе украсявал първата страница на всеки вестник по света по времето, когато Лив бе пристигнала в Руин. Кадрите показваха брат ѝ Самюъл, застанал на върха на Цитаделата. разперил ръце и опънал расото си, за да изобрази Т-образен кръст с тялото си.
- Изминаха дванайсет дни от драматичната поява на монаха на върха на Цитаделата в Руин и десет дни от експлозията, която отвори дупка в основата на...
Дванайсет дни!
- Мнозина вярват, че събитията в Руин са свързани по някакъв начин с необичайните климатични явления, на които станахме свидетели на различни места по света, а различни религиозни общности ги посочват като доказателство за Божия гняв или за предстоящия апокалипсис, описан в Откровението на свети Йоан Богослов. Според тях смъртта на монасите, евакуирани от планината, е настъпила по Божията воля, тъй като Господ е пожелал да прибере при себе си своите верни служители. Преди няколко минути броя им се увеличи с още един...
На екрана се появи образът на едър гологлав мъж с черни мустаци и сериозно изражение. Надписът отдолу го представяше като д-р Джемия, административен директор на общинската болница в Руин. Той зачете предварително написано изявление: гласът му бе приглушен, за да могат зрителите да чуят превода на думите му от турски на английски.
- С прискърбие се налага да ви съобщя, че в тринайсет часа и двайсет и пет минути местно време още един от пациентите, постъпили от Цитаделата, се прости с живота си. С това броят на смъртните случаи става девет...
Присъстващите журналисти наскачаха и започнаха да го обсипват с въпроси:
- Каква е причината за смъртта? За същата хеморагична треска като при останалите пациенти ли става въпрос?
- Да.
- Знаете ли причината за нея?
- Работим по въпроса.
- Вирус ли е?
- Не.
- Заразна ли е?
Лекарят не отговори. Обърна се и забърза по стълбите, за да намери спасение зад стените на болницата.
- Тринайсет души напуснаха планината. Живи от тях са само четирима.
Картината се смени и Лив видя собствената си снимка, поставена между тези на тъмнокоса жена, която ѝ се стори смътно позната, и на монах със зелено расо, легнал върху носилка, целият в ритуални рани, от които течеше кръв.