- По момчета ли си падаш? - попита присмехулно тихият глас зад гърба му.
Гейбриъл свали ризата на надзирателя и я облече върху своята.
- Падам си по свободата - отвърна, закопча я и повтори упражнението с панталоните на полицая. Нахлузи ги без проблем върху затворническите, но се оказаха прекалено широки в кръста и прекалено къси. Смъкна ги по-ниско върху талията си и пристегна колана в мига, в който надзирателят помръдна. Гейбриъл го улови под мишниците и го прекърколи към решетката, като внимаваше да стои извън обсега на гиганта. Вдигна белезниците от земята и щракна едната гривна около китката на полицая, а другата около една от пръчките на решетката. В този миг надзирателят отвори очи, фокусира погледа си върху Гейбриъл и се хвърли към него. Гейбриъл отскочи назад, а белезниците изтракаха силно в решетката и дръпнаха надзирателя рязко назад. Полицаят се обърна, за да види какво го е задържало, после отмести поглед към Гейбриъл точно навреме, за да поеме цялата струя сълзотворен газ, насочена към лицето му. От гърлото му излезе приглушен стон и той се строполи на пода, като едва смогваше да си поеме дъх и търкаше парещите си очи със свободната си ръка.
Гейбриъл се отдръпна встрани от облака сълзотворен газ, бръкна в джоба на ризата на полицая и извади оттам кутия цигари.
- Цигарите са вредни - обади се великанът иззад решетките. - Те са кар-ци-но-ген-ни.
Гейбриъл измъкна евтината запалка, прибрана в кутията, и лапна цигара.
- Така е, но нали казват, че онова, което не успее да те убие, те прави още по-силен - отвърна и щракна със запалката.
Запали цигарата, пое дълбоко дима, после отметна глава назад и изпразни дробовете си към детектора за дим.
15
Полицай Лунц се приведе напред в стола си. Тъкмо сънуваше как лови риба в любимото си езеро в подножието на планините Таурус, когато звукът на алармата го върна в контролната зала. Той стреснато огледа мониторите, за да разбере какво точно е задействало сигнализацията.
Дори когато всичко беше наред, образите пак бяха леко размазани, а сега, при положение че пръскачките изпълваха коридорите с фини водни струи, не се виждаше почти нищо. Чу обаче приглушения тропот и виковете на двайсетината затворници, измокрени до кости в килиите си. Надяваше се те да са причината за цялата тази дандания. Кога ли щеше да пристигне подкреплението? Алармената система често се включваше сама, без никаква причина, а екипът за бързо реагиране никога не успяваше да покрие норматива от време, в рамките на който трябваше да пристигне. Камерите също бяха започнали да се развалят една след друга. Цялата сигнализационна система се нуждаеше от подмяна, но градските власти не искаха да правят подобен разход. Възможно бе обстоятелството, че този път се бяха включили и пръскачките, да ги накара да размислят.
Полицаят се пресегна, за да изключи алармата, и видя на един от мониторите неясна сянка. Мъжът пристъпваше неуверено през водните пръски, закрил лицето си с ръка. Намираше се в сектор Д, разположен в самия край на комплекса. Лунц намести очилата си и се приведе към монитора. Фигурата изчезна от екрана, но се появи на друг. Идваше към контролната зала.
Лунц погледна заключената врата. Навън в коридора имаше желязна решетка, която го отделяше от приближаващия се. Той отвори чекмеджето на бюрото и взе пистолета си. Тежестта му му подейства успокоително и той продължи да следи тъмната фигура от екран на екран, видя я да приближава, но продължи да изчаква подкреплението. Останалите екрани бяха празни. Очевидно не ставаше въпрос за бягство. Освен това мъжът бе с тъмни дрехи, което означаваше, че е полицай. Всички затворници носеха светлозелени тениски, предоставени от армейските излишъци. Явно водните пръски бяха попаднали право в очите на мъжа. Лунц провери останалите монитори за последен път, преди да стане от стола си и да излезе в коридора, като не пропусна да вземе пистолета си, ей така, за всеки случай.
Навън съскането на водата бе по-силно. Лунц хвърли поглед към решетките и видя униформеният да се появява в дъното на коридора; пристъпваше неуверено през водната пелена. Мъжът извика нещо, но гласът му бе приглушен от пръскащата вода и от ръката, притисната към лицето му.