Томас се сприятеляваше с животните, ала с хората нито се разбираше, нито им имаше особено доверие. Нямаше какво толкова да си каже с тях, нещата от рода на търговията, събиранията, религиозните изяви и политиката го озадачаваха и плашеха. Когато нямаше как да не отиде сред хората, се държеше настрана, мълчеше и с нетърпение очакваше да го пуснат да си върви. Единственото човешко същество, с което можеше да установи връзка, бе Джоузеф. С Джоузеф можеше да общува без страх.
Съпругата на Томас, Рама, беше силна жена с налети гърди и сключени над носа черни вежди. Тя почти винаги се отнасяше с презрение към всичко, което мъжете правеха или говореха. Рама бе способна и умела акушерка, а провинилите се деца изпитваха същински ужас от нея. Макар никога да не налагаше с камшика своите три дъщерички, те се страхуваха да не я разсърдят, защото успяваше да напипа чувствително място в душата и точно там да приложи наказанието. Тя разбираше Томас, отнасяше се с него като с животно — гледаше да е чист, нахранен и да му е топло. Стараеше се той винаги да е спокоен. Рама намираше начин да покаже, че нейните задължения — готвенето, шиенето, раждането на деца, поддържането на къщата, са най-важните неща на земята, много по-важни от нещата, които вършеха мъжете. Когато бяха послушни, децата обожаваха Рама, тъй като тя умееше да погали нежните струни на душата. Похвалите й бяха също толкова изящни и изкусни, колкото ужасни — наказанията. Тя автоматично поемаше грижата за всички деца край нея. Двете деца на Бъртън признаваха нейния авторитет за много по-неоспорим от непостоянните правила на собствената им добродушна майка, защото законите на Рама никога не се променяха, лошото беше лошо и трябваше да се наказва, а доброто беше вечно, възхитително добро. Радостно беше да си добър в къщата на Рама.
Природата бе създала Бъртън за богоугоден живот. Той всячески избягваше злото и го откриваше във всички близки човешки отношения. Веднъж след църковната служба го бяха похвалили от амвона. „Човек със силна вяра в Бога“ го нарече пасторът, а Томас се наведе и прошепна в ухото на Джоузеф: „Човек със слаб стомах“. Бъртън бе познал жена си четири пъти. Имаше две деца. За него въздържанието беше естествено състояние. Страните му бяха слаби и изпити, а в очите му се четеше жажда за удоволствия, които не можеше да открие на този свят. До известна степен беше благодарен за слабото здраве, защото това означаваше, че Бог е доволен от него, щом го кара да страда. На Бъртън бе присъща упоритата устойчивост на хроничноболните. Слабите му ръце бяха жилави като корабни въжета.
Бъртън държеше жена си със здрава, по библейски справедлива ръка. Той й втълпяваше мислите си и озаптяваше чувствата й, когато излизаха от контрол. Знаеше кога не се е съобразила с правилата, а когато от време на време това се случеше, нещо слабо у Хариет се прекършваше и я довеждаше до състояние на болест и делириум, и Бъртън се молеше край леглото, докато устата й престанеше да се криви и бръщолеви.
Бенджи, най-младият от четиримата, беше бреме на плещите им. Беше безпътен и безотговорен; щом му се удадеше възможност, пиеше, докато изпадне в романтично опиянение, и тогава тръгваше из околността и пееше възхитително. Изглеждаше тъй млад, тъй безпомощен и беззащитен, че много жени го съжаляваха и по тази причина почти винаги имаше неприятности с някоя жена. Защото, когато беше пиян и пееше и безпомощността се четеше в очите му, жените изпитваха желание да го притиснат до гърдите си и да го предпазят от грешки. Онези, които майчински го закриляха, винаги оставаха изненадани, когато накрая ги съблазнеше. Те така и не успяваха да разберат как се случва, защото неговата безгрижност беше потресаваща. Бенджи вършеше нещата толкова нескопосано, че всички се опитваха да му помогнат. Младата му съпруга Джени даваше всичко от себе си, за да го предпази от ядове. Когато чуеше, че пее в нощта и разбереше, че отново е пиян, се молеше да не падне и да не се удари. Песента се понасяше надалеч в мрака и Джени знаеше — преди нощта да превали, някое объркано, уплашено момиче щеше да го приеме в прегръдките си. Тогава тя поплакваше от страх да не му се случи нещо лошо.