Към един незнаен бог

Една пролетна утрин в средата на седемдесетте бях сама в Блъф Пойнт. Заедно с Робърт Уолстън привършвахме подготовката на „Живот в писма“ за печат и бях си позволила кратка почивка.

През този слънчев следобед се озовах в Острова на радостта. Сега това беше само една черупка. Всички книги отдавна бяха изнесени, нямаше ги моливите и хартията. Нищо не беше останало. Освен духа на Джон Стайнбек. Стоях до бюрото му. Кой знае защо повдигнах попивателната преса. Под нея открих следното писмо:

„Скъпа Елизабет,

С нетърпение очаквам да замина за Саг Харбър… неудържимото желание да отида в малката къщичка на носа, да подостря петдесет молива и да извадя бележника. Да чуя какво си говорят птиците рано сутринта… да дръпна стола към бюрото и да напиша думите «Имало едно време…»“

Илейн Стайнбек, 1995 г.

Той ни дава дъх, със сила ни дарява. Върховните богове почитат волята му. Сянката му носи живот, сянката му носи смърт. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

Посредством Своята сила Той стана господар на живия блещукащ свят, Той владее света и хората, и зверовете; кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

От силата му планините черпят живот, а също и морето, казват, и далечната река. И те са тялото му и двете му ръце. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

Той сътвори небето и земята и Неговата воля определи местата им и все пак те го гледат и потръпват. Слънцето изгрява и го осветява. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

Той погледна към водите, които съхраниха силата Му и пожелаха жертвата. Той е Бог на боговете. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

Молим го да не ни причинява мъка, Той, който сътвори земята. Кой сътвори небето и блестящото море? Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

ВЕДА

1.

В един късен следобед, когато реколтата във фермата на семейство Уейн, близо до Питсфорд, Върмонт, вече беше прибрана, дървата за огрев — насечени, и първият снежец беше посипал земята, Джоузеф Уейн се приближи до креслото край камината и се изправи пред баща си. Двамата мъже си приличаха. Лицата им, скулести, с големи носове, сякаш бяха изсечени от материал, по-твърд и устойчив от плътта, който трудно би се поддал на въздействие. Брадата на Джоузеф бе черна и лъскава, но все още рядка и през нея смътно прозираше брадичката. Брадата на стареца бе бяла и дълга. Той я опипваше тук-там, внимателно подпъхваше крайчетата навътре — да не би да им се случи нещо. Чак след известно време усети, че синът му е до него, и вдигна очи, изпълнени с мъдрост и спокойствие, стари и сини. Очите на Джоузеф също бяха сини, но от тях бликаха младежка буйност и любознателност. Сега, когато най-после се бе изправил пред бащата, синът се побоя да оправдае новото си еретично желание.

— Земята вече не може да ни даде достатъчно, сър — с уважение промълви той.

Старецът придърпа кариран шал около костеливите си, но изправени рамене. Гласът му бе благ, точно какъвто бе нужен за въдворяването на изначална справедливост:

— И какво не ти харесва, Джоузеф?

— Знаете ли, че Бенджи си е намерил момиче, сър? Ще се жени рано напролет. През есента ще дойде детето, а следващото лято още едно дете. Земята не се разтяга, сър. Няма да стигне.

Старецът бавно сведе поглед надолу към пръстите на ръцете си, които лениво се преплитаха в скута му.

— Бенджамин още не ми е казал. Никак не може да му се вярва. Сигурен ли си, че има сериозни намерения?

— Семейство Рамзи са се похвалили в Питсфорд, сър. Джени Рамзи си е купила нова рокля и е по-хубава от всякога. Днес я срещнах и тя смутено извърна поглед.

— Значи може и да е вярно. Бенджамин трябва да ми каже.

— Видяхте ли, сър, земята не може да роди достатъчно за всички ни.

Джон Уейн отново погледна нагоре.

— Има достатъчно земя, Джоузеф — спокойно рече той. — Бъртън и Томас доведоха жените си и земята пак е достатъчно. Ти си следващият. Трябва да се ожениш, Джоузеф.

— Нищо не е безкрайно, сър. Земята може да изхрани само определен брой хора.

Погледът на баща му стана по-строг.

— Да не си се скарал с братята си, Джоузеф? Да няма между вас вражда, за която не съм чул?