Вълнуващи времена бяха, защото Алис щеше да има бебе и зимата идваше.
Къщата на Бенджи остана свободна. Двама нови мексикански вакероси се изнесоха от хамбара и се преместиха да живеят там. Томас бе уловил сред хълмовете мече гризли и се опитваше да го опитоми, но неуспешно.
— Прилича по-скоро на човек, отколкото на животно — казваше Томас. — Не иска да се научи.
И макар да го хапеше всеки път, когато се приближеше до него, той се радваше на мечето, защото всички говореха, че няма повече гризли из Крайбрежните планини.
Бъртън бе зает с духовни приготовления. Възнамеряваше да замине на събора в Пасифик Гроув и да прекара там следващото лято. Той предварително изживяваше предстоящите положителни емоции. В гърдите му се надигаше екстаз, като мислеше за времето, когато отново ще открие Христа и ще признае греховете си пред съмишленици.
— Вечер може да се ходи в общата стая — казваше той на жена си. — Всяка вечер хората ще пеят в общата стая и ще ядат сладолед. Ще вземем палатка и ще останем месец-два.
И той си представяше как ще възхвалява проповедниците за посланията им.
15.
Дъждовете заваляха в началото на ноември. Всяка сутрин Джоузеф се взираше високо в небето и изучаваше тромавите облаци. Вечер отново вперваше поглед в залязващото слънце и червения залез. Тогава мислеше за пророческото стихче от детството:
Поглеждаше барометъра по-често от часовника и колкото по-надолу слизаше стрелката, толкова повече се радваше, отиваше на двора и шепнеше на дървото:
— Скоро ще завали. Дъждът ще измие праха от листата ти.
Един ден застреля малък ястреб и го закачи на клоните с главата надолу. Започна да наблюдава конете и кокошките по-внимателно.
Томас му се присмиваше:
— Така няма да го докараш по-скоро. Много си припрян. Ще пропъдиш дъжда с нетърпението си.
И добави:
— Утре ще заколя прасе.
— Ще препреча греда в клоните на дъба да го окачим — отвърна Доузеф. — Рама ще направи кървавицата, нали?
Елизабет скри глава под възглавницата, за да не чува квиченето на прасето, а Рама остана и събра кръвта от гърлото в кофа за мляко.
За малко да не смогнат. Едва бяха прибрали сланината и бутовете в новия каменен зимник и заваля. Вятърът повилня една сутрин откъм югозапад и океана. Облаците се претърколиха навътре в долината, разпръснаха се, спуснаха се ниско надолу и накрая притулиха върховете на хълмовете. Тогава заваляха едрите капки. Децата стояха в къщата на Рама и гледаха през прозореца. Бъртън благодари на Бога и помогна на жена си да отправи своите благодарности, въпреки че тя не се чувстваше добре. Томас отиде в обора, седна на яслата и се заслуша в трополенето на дъжда по покрива. Струпаното сено още пазеше топлината на слънчевите лъчи от летните склонове. Конете неспокойно пристъпваха, търкаха вратове във въжетата и се опитваха да вдъхнат свежия въздух през прозорците.
Когато заваля, Джоузеф стоеше под дъба. Кръвта на прасето, която бе мацнал на дървото, бе черна и лъскава.
Елизабет го извика от вратата:
— Идвай вече. Ще се намокриш.
Той весело се извърна.
— Кожата ми е пресъхнала. Искам да се намокря.
Видя как първите едри капки тежко тупат и вдигат малки прашни струйки във въздуха. Скоро като че поръсиха земята с чер пипер. Дъждовните капки се сгъстиха, а със свежия порив на вятъра заваляха настрани. Острата миризма на влажна пръст се понесе из въздуха. И тогава започна първата истинска зимна буря. Завилня из въздуха, заби по покривите и отрони последните листа от дърветата. Земята потъмня. През двора закриволичиха малки вадички.
Джоузеф стоеше с вдигнато нагоре лице. Дъждът го удряше по бузите и очите, водата се стичаше по брадата му и влизаше в отворената яка на ризата. Дрехите му натежаха. Дълго стоя на дъжда. Искаше да се увери, че не е просто някакво си препикаване.
— Джоузеф, ще настинеш — отново извика Елизабет.
— От това не мога да настина — каза той. — То е здравословно.
— Тогава от косата ти ще поникнат бурени, Джоузеф. Идвай си. Гори хубав огън. Ела и се преоблечи.
Но той продължи да стои на дъжда. Стоя, докато по кората на дъба потекоха струйки вода.
— Годината ще бъде добра — рече той. — Потоците в каньона ще се налеят с вода до Деня на благодарността.