— Buenas tardes, sehor — поздрави той.
— Tardes — отвърна Джоузеф.
Търговецът се ухили, силно притеснен.
— Май не ме помните, сеньор?
Джоузеф се вгледа в старото, набраздено от бръчки лице.
— Май не.
— Веднъж вие яздехте откъм Нуестра Сеньора — подсети го старецът. — Помислих, че отивате на лов, и ви помолих за парче от сърната.
— Аха — бавно каза Джоузеф. — Сега си спомням. Ти си старият Хуан.
Търговецът отметна глава като стара птица.
— И тогава, сеньор, стана дума за фиеста. Бях заминал далеч на юг, оттатък Сан Луис Обиспо. Направихте ли фиестата, сеньор?
Очите на Джоузеф светнаха от удоволствие.
— Не, още не, но ще я направя. Кога ще е най-добре, стари Хуан?
Хуан разпери ръце и проточи шия между раменете си, поласкан от оказаната огромна чест.
— Ами, сеньор, то в тази страна по всяко време е добре, но има дни, в които е най-добре. Идва Рождество, Коледа.
— Не — замисли се Джоузеф. — Много е рано. Няма да има време.
— Тогава на Нова година, сеньор. Тогава е най-хубаво, защото всички са щастливи и хората търсят къде има празник.
— Ето, това е! — възкликна Джоузеф. — Ще го направим на Нова година.
— Зет ми свири на китара, сеньор.
— И той ще дойде. Кого още да поканя, стари Хуан?
— Да каните? — старецът бе учуден. — На такова нещо не се кани, сеньор. Когато се върна в Нуестра Сеньора, ще разкажа на всички, че ще правите фиеста на Нова година, и хората сами ще дойдат. Може и свещеникът да дойде, да донесе олтара и дисагите си и да изнесе литургия. Хубаво ще стане.
Джоузеф се усмихна на клоните на дървото.
— Дотогава тревата ще порасне висока.
16.
Сутринта на Коледа Марта, най-голямата дъщеря на Рама, ужасно изплаши останалите деца.
— На фиестата ще вали — заяви тя и понеже бе най-голяма, а освен това бе сериозно дете, което използваше възрастта и сериозността си, за да ги размахва пред лицата на другите като камшик, те повярваха и от това съвсем си развалиха настроението.
Тревата стигаше до глезените. Няколко топли дни и силно избуя. Из полето наизскачаха хиляди прахавици и техните отровни двойници. Децата носеха цели кофи в къщи и Рама ги пържеше, а в тигана имаше сребърна лъжица, с която проверяваше дали са отровни. Според нея среброто почернявало от отровата.
Два дни преди Нова година по пътя се зададе старият Хуан. Зет му Мануел — ухилено лениво момче, го следваше неотстъпно. Това се налагаше, защото младият мексиканец не обичаше да поема отговорност за каквото и да е и дори не си правеше труда да отбягва канавките по пътя. Двамата се изправиха усмихнати пред верандата на Джоузеф и започнаха да търкат шапки в гърдите си. Мануел повтаряше всяко движение на стария Хуан, както пале подражава на възрастно куче.
— Той свири на китара — рече старият Хуан.
За доказателство Мануел свали очукания инструмент от гърба си и го изложи на показ, като се усмихваше пресилено.
— Казах за празника — продължи старият Хуан. Хората ще дойдат. Ще има още четири китари, сеньор, и отец Анджело ще дойде и ще изнесе литургия право тук! А пък аз — важно рече той, — аз трябва да издигна олтара. Така заръча отец Анджело.
Погледът на Бъртън помръкна.
— Джоузеф, няма да допуснеш това, нали? Не и в нашето ранчо, не и с името, което сме си създали.
Джоузеф само весело се засмя.
— Те са ни съседи, Бъртън, и аз нямам намерение да променям вярата им.
— Няма да остана тук и да гледам това — ядно извика Бъртън. — Няма да допусна католически проповеди в този имот.
Томас се изсмя.
— Стой вътре тогава, Бъртън. Нас с Джо не ни е страх, че може да изменим на вярата си, и ще останем да гледаме.
Имаше безброй неща за правене. Томас отиде до Нуестра Сеньора и купи буре червено вино и бъчвичка уиски. Вакеросите заклаха три бичета и окачиха месото на дърветата, а Мануел седна под тях да пъди мухите. Старият Хуан издигна олтар от дъски под големия дъб. Джоузеф изравни и измете площадка за танците в двора. Старият Хуан беше навсякъде. Показа на жените как да направят цял казан сос за печеното. Трябваше да сложат консервирани домати и чили, зелени чушки и някакви сухи билки, които носеше в джоба си. Той надзираваше изкопаването на ямите за печеното, после подреди сухите дъбови цепеници до ръбовете им. Под дървото с месото седеше Мануел и подрънкваше на китарата, а от време на време се впускаше в някоя игрива мелодия.