Децата не изпускаха нищо от очи и бяха добри, защото Рама бе дала да се разбере, че лошите деца ще си стоят вкъщи и ще наблюдават фиестата от прозореца. Обещаното наказание беше толкова потресаващо, че те носеха дърва до ямите и предлагаха на Мануел да му помогнат да пази месото.
Китаристите пристигнаха в девет часа в навечерието на Нова година. Бяха четирима кльощави, мургави мъже с черни коси и красиви ръце. Можеха да яздят четиридесет мили, да свирят на китарите едно денонощие и после отново да яздят четиридесет мили обратно към къщи. Когато трябваше обаче да застанат зад ралото, след петнадесет минути започваха да се препъват от изтощение. С пристигането им Мануел се оживи. Помогна да окачат скъпоценните дисаги на сигурно място и постла одеялата им в сеното. Не спаха дълго. В три през нощта старият Хуан стъкна кладите в ямите. Тогава китаристите излязоха с дисагите в ръце. Забиха четири кола около танцовата площадка и извадиха разни красиви неща от торбите — червени и сини знаменца, картонени фенери и панделки. Работеха на танцуващата светлина от огньовете в ямите. Построиха павилиона, преди да настъпи утрото.
Отец Анджело изпревари зората. Пристигна на магаре, следван от претоварен кон и две сънени клисарчета, качени заедно на друго магаре. Хвана се за работа незабавно. Разпростря църковните книги по олтара на стария Хуан, постави свещите, шляпна клисарчетата по веднъж и те се запиляха някъде. После в бараката извади светите одежди. Най-сетне дойде ред на фигурите. Бяха прекрасни — разпятие, Девата и Младенеца. Отец Анджело лично ги бе издялкал и изрисувал. Той бе измислил и особеностите им. Сгъваха се изкусно по средата с помощта на панти, скрити толкова внимателно, че когато фигурките бяха изправени, цепнатините не се виждаха; главите им се завиваха, а детето Исус се захващаше в ръцете на Девата посредством клин, който се пъхаше в един отвор. Отец Анджело обичаше своите фигури. Освен това те бяха много известни. Макар да бяха високи цели три фута, когато се сгънеха, спокойно влизаха в дисагите. Те представляваха интерес не само като конструкция, но имаха благословията и пълното одобрение на архиепископа. Старият Хуан им беше направил отделни подставки и собственоръчно бе донесъл дебела свещ за олтара.
Гостите започнаха да пристигат преди изгрев. Някои от по-богатите семейства идваха с леки двуместни екипажи с разлюлени ресни по покривите, останалите с каруци, двуколки, фургони и на коне. От бедното ранчо на Кингс Маунтън дойдоха на талига, пълна до половината със слама и догоре с деца. Децата се тълпяха и се гледаха изпитателно. Индианците безмълвно приближаваха и стояха настрана с апатично, равнодушно изражение и наблюдаваха всичко, но не вземаха участие в нищо.
Що се отнася до църквата, отец Анджело беше строг човек, но приключеше ли църковните ангажименти, ставаше чувствителен и весел. Стигаше му малко месо и чаша вино и ничии очи не можеха да се сравняват по блясък с неговите. Точно в осем часа запали свещите, изкара клисарчетата навън и започна литургията. Плътният му глас омайно забоботи.
Верен на себе си, Бъртън остана вкъщи, вглъбен в молитви заедно със съпругата си, но колкото и да повишаваше глас, не можеше да заглуши всепроникващия латински.
Веднага щом свърши литургията, хората се струпаха около отец Анджело да наблюдават как прибира Младенеца и Девата. Правеше го точно както се полага и коленичеше пред всяка фигура, преди да я свали от подставката и да отвинти главата й. В ямите вече аленееха въглените, а въздухът наоколо трептеше от горещината. Томас, подпомаган от повече хора, отколкото беше нужно, изтъркаля бурето с вино на подпората, изби чепа и сложи канелка. Огромните късове месо висяха над огъня и от тях капеше сок, а въглените изхвърляха бели пламъци. Телешкото беше първокласно, заклано и одрано на място. Трима мъже домъкнаха казана със салца и се върнаха за варела с боба. Три жени донесоха квасника, сякаш носеха наръчи дърва, и наредиха златистите самуни на масата. Индианците се придвижиха малко по-навътре в кръга. Децата, макар още да се стесняваха, вече се бяха заиграли, но когато миризмата от месото насити въздуха, сякаш полудяха от глад.