Цял следобед наблюдава Джоузеф, застанал настрани от танцьорите. Видя как впери очи в небето.
„Сега предусеща дъжда“ — помисли си тя. А когато гръмотевицата изтрещя, си каза:
„На Джоузеф ще му хареса. Бурите му доставят удоволствие.“
Когато хората си отидоха и гръмотевиците преминаха над главите им, продължи тайно да наблюдава самотния силует на съпруга си.
Вакеросите трескаво прибираха приборите и останалата храна под навеса. Джоузеф стоя, докато започнаха да падат първите дъждовни капки. Едва тогава тръгна към верандата и седна на горното стъпало в краката на Елизабет. Рамената му бяха сведени напред, а лактите му опрени в коленете.
— Хареса ли ти фиестата, Елизабет? — попита той.
— Да.
— Виждала ли си фиести по-рано?
— Била съм на фиести и преди — отговори тя, — но никоя от тях не е била като тази. Мислиш ли, че хората полудяха така от напрежението във въздуха?
Джоузеф се извърна и я погледна в лицето.
— По-скоро от виното, скъпа.
Но изведнъж стана сериозен.
— Не изглеждаш добре, Елизабет — присви очи той. — Да не ти е зле?
Изправи се и тревожно се надвеси над нея.
— Ела вътре, Елизабет. Става студено. Не бива да оставаш тук.
Влезе пръв и запали лампата, която висеше на верига в средата на тавана. Запали дървата в печката, отвори отдушника и огънят тихо забумтя в комина. Дъждът поривисто шибаше по покрива, сякаш някой метеше с груба метла. В кухнята, под въздействието на спомена за танците, Алис тихичко тананикаше. Елизабет тежко се отпусна на люлеещия се стол до печката.
— По-късно ще хапнем нещо леко, скъпи.
Джоузеф коленичи на пода до нея.
— Изглеждаш уморена — каза той.
— От вълнението е. Толкова хора. А и музиката — беше… напрегнато.
Спря, замисли се какво означават музиката и танците.
— Денят беше толкова особен. Тази открита проява на чувства — първо хората дойдоха, после литургията, угощението, танците и накрая бурята. Май говоря глупости, Джоузеф? Или под повърхността се крие някакво значение? Всичко изглеждаше като онези традиционни картички с пейзажи, които се продават. Като се вгледаш отблизо, виждаш какви ли не неща, скрити в отделните им елементи. Сещаш ли се за кои картички ти говоря? Скалата става на заспал вълк, малкото облаче се превръща в череп, а ред дървета, когато се вгледаш отблизо — в маршируващи войници. И на тебе ли денят ти се стори толкова особен, Джоузеф, пълен с тайнствени значения, не съвсем разбираем.
Той още коленичеше, наведен близо до нея в светлината на лампата. Не откъсваше поглед от устните й, сякаш не можеше да я чуе. Ръцете му грубо се плъзгаха по брадата и той отново и отново кимаше.
— Гледаш нещата отблизо, Елизабет — рязко рече той. — Вглеждаш се прекалено надълбоко.
— Джоузеф, и ти го почувства, нали. Значенията… Знаците ми се сториха като предупреждение. Ох, не знам как да го изразя.
Той се отпусна назад и остана клекнал в краката й. Загледа се в точиците светлина от процепите на печката. С лявата ръка продължи да приглажда брадата си, а дясната постави на коляното й. Вятърът свиреше над къщата в клоните на дъба. Печката пукаше равномерно, огънят позатихна.
Алис запя:
Джоузеф тихо продължи:
— Разбираш ли, Елизабет, от това, че виждаш какво има зад обвивката, би трябвало да съм по-малко самотен, но не е така. Искам да ти го кажа, а не мога. Не мисля, че това са предупреждения, отправени към нас. По-скоро са знаци, които ни показват накъде върви светът. Облакът не служи за знак за хората, че ще вали. Днешният ден не е предупреждение, но ти си права — мисля, че в него има скрити значения.
Той старателно облиза устни. Елизабет протегна ръка и го погали по главата.
— Танците сякаш не се подчиняваха на времето — каза Джоузеф. — Почувства ли го? Бяха нещо вечно, което прие именно този облик за един ден.
Той отново замълча и се опита да освободи съзнанието си от тежките, неясни значения, които се лутаха из него като огромни гъсти облаци.
— На хората им хареса — каза той. — На всички, освен на Бъртън. Бъртън беше нещастен и изплашен. Никога не мога да разбера кога ще го прихванат страховете му.
Тя забеляза как устните му за миг закачливо се извиха.
— Скоро ли ще огладнееш, скъпи? Може да вечеряш когато пожелаеш — тази вечер има само студени неща — в тези думи трябваше да остане скрита тайна, ала тайната се изплъзна, преди да успее да я спре. — Джоузеф… тази сутрин ми прилоша.