Джоузеф се намръщи.
— Останала ми е само една купа сено. С какво да храня добитъка, когато свърши?
Свали си шапката и изтри потта с носна кърпа.
Ромас замахна с камшика. Краят му изплющя в земята и във въздуха се вдигна прахоляк като при експлозия. Ромас провеси камшика на коляното си, извади тютюн и хартия от джоба на елека и си сви цигара.
— Ако успеете да запазите добитъка до следващата зима, ще го спасите. Ако нямате достатъчно сено, трябва да го преместите. Иначе ще измре от глад. Това слънце няма да остави и сламка.
— Не мога ли да купя сено? — попита Джоузеф.
Ромас се изсмя.
— След три месеца бала сено ще струва колкото крава.
Джоузеф седна на ритлата до него и се загледа в земята.
Взе шепа гореща прах.
— Къде карат добитъка? — попита накрая той.
Ромас се усмихна.
— Това време е добро за мен. Аз превозвам добитъка. Ще ви кажа, мистър Уейн, тази година пострада не само нашата долина, но и долината Салинас. Никъде от тази страна на река Сан Хоакин няма трева.
— Но това е на повече от сто мили.
Ромас отново взе камшика от скута си.
— Така е. Има повече от сто мили — каза той. — И ако нямате достатъчно сено, по-добре е да тръгнете по-скоро, докато добитъкът все още има сили.
Джоузеф стана и тръгна към коня. Ромас вървеше до него.
— Спомням си, когато пристигнахте — тихо каза той. — Спомням си, когато превозвахме дървения материал за къщата. Казахте, че сушата няма да се върне. Всички, които живеят тук или са родени тук, знаят, че ще се върне.
— Какво ще стане, ако продам добитъка и изчакам да дойдат добрите години?
Ромас високо се разсмя.
— Вие май не мислите какво говорите, мистър Уейн. На какво прилича добитъкът ви?
— Доста е зле — призна Джоузеф.
— Даже угоените телета са доста евтини. Тази година говеждото от Нуестра Сеньора не върви.
Джоузеф отвърза юздата и бавно се качи на коня.
— Разбирам. Значи, да преместя кравите или да ги загубя…
— Така изглежда, мистър Уейн.
— И ако ги преместя, колко ще загубя?
Ромас протегна шия и се престори, че мисли.
— Понякога половината, понякога две трети, понякога всичко.
Джоузеф сви устни, като че бяха го ударили. Вдигна юздите и се приготви да забие шпората в корема на коня.
— Помните ли момчето ми Уили? — попита Ромас. — Караше един от впряговете, когато докарахме дървения материал.
— Да, помня го. Как е?
— Мъртъв е — отвърна Ромас. — Обеси се — добави той.
— О, не съм чул. Съжалявам. Защо го е направил?
Ромас умислено поклати глава.
— Не знам, мистър Уейн. Не беше много добре с главата.
Погледна към Джоузеф и се усмихна.
— Никак не е редно да говоря така за сина си!
После, сякаш се обръщаше към много хора, се загледа встрани от Джоузеф.
— Съжалявам, че казах подобно нещо. Уили беше добро момче, но не беше съвсем наред, мистър Уейн.
— И аз съжалявам, Ромас — каза Джоузеф. — Може да те наема да превозиш добитъка ни.
Шпората леко докосна коня и Джоузеф пое в тръс към ранчото.
Яздеше бавно към къщи покрай бреговете на пресъхналата река. Под прежурящите лъчи на слънцето прашните ошмулени дървета хвърляха пестелива сянка на земята. Джоузеф си спомни как една тъмна нощ излезе от градчето и метна шапката и бича си надалеч, за да отличи мига от потока мигове. Спомни си колко плътен и зелен бе храсталакът под дърветата и как се огъваше тревата под тежестта на семето, колко гъсто бяха обрасли хълмовете като козината по гърба на лисица, а сега бяха толкова изтънели. Южната пустиня бе изпратила свои представители да проверят дали земята е подходяща за по-нататъшното разпростиране на империята й.
Конят се задъхваше от жегата. От кичура косми в средата на корема му се стичаше пот. Пътуването бе дълго, а по пътя нямаше вода. Не му се прибираше вкъщи, защото чувстваше вина за новините, които носи. Те щяха да доведат разруха в ранчото, да го обрекат на милостта на слънцето и на настъплението на пустинята. Подмина трупа на крава. Костите на задницата й стърчаха жалостиво, а газовете, образувани при гниенето, подуваха корема до пръсване. Джоузеф смъкна шапка над очите си и наклони глава, за да не вижда накълвания труп на земята.
Беше късно следобед, когото пристигна. Томас точно се беше върнал откъм планината. Развълнуван се приближи до Джоузеф. Лицето му бе напрегнато.