Саймън се вторачи в него невярващо.
— Това е… — Той скочи, удари коляното си в масата и закуцука през препълнената зала. — Намиращата дома! — Той обви ръце около шията на кобилата. Тя, поразена не чак колкото него, леко докосна рамото му с нос. — Но нали Бинабик каза, че се е загубила?
— Беше — отвърна Деорнот усмихнато. — Когато великаните подгонили Бинабик и Слудиг, те пуснали конете. Един от нашите разузнавателни отряди я намерил близо до развалините на ситския град отвъд долината. Може би е доловила нещо от ситите и се е почувствала в безопасност, след като казваш, че е прекарала при тях известно време.
Саймън се разплака — и се ядоса сам на себе си, че плаче. Беше сигурен, че кобилата е в списъка приятели и познати, загубени през тази ужасна година. Деорнот го изчака да избърше очите си и каза:
— Ще я върна при другите коне, Саймън. Прекъснах храненето й. Можеш да я видиш утре сутринта.
— Благодаря ти, Деорнот. Благодаря ти! — Саймън закуцука обратно към масата на принца.
Когато седна и прие поздравленията на Бинабик, принцът даде знак на Сангфугол и той се надигна.
— Празнуваме рицарството на Саймън, както каза принц Джосуа. — Арфистът се поклони на благородниците. — Но той не беше сам в своето пътуване, нито в своята храброст и саможертва. Вие знаете също, че принцът назова Бинабик от Ийканук и Слудиг от Елвритшала „Защитници на кралство Еркинланд“. Но дори с това историята не е доразказана. От шестимата смелчаци, които тръгнаха, само трима се завърнаха. Съчиних тази песен с надеждата, че и в по-късни дни никой от тях няма да бъде забравен.
И след като Джосуа кимна той подхвана нежна поредица ноти на — арфата си, която му беше измайсторил един от новите заселници, и запя:
В най-далечния север със зли ветрове
гдето зимата хапе със зъби заскрежени,
сред неизбродните снегове
Урмшайм планина се виси заледена.
На зова на принца откликнаха в миг
шест смели сърца, шест честни души:
Слудиг, Гримрик и тролът Бинабик,
Етелбърн, Саймън и храбрият Хейстън.
Да намерят на рицаря мощния меч,
черния Трън на Камарис,
изкован от небесна звезда,
да спасят те страната на принца.
Шепотът престана и мълчание се възцари сред събраните. Дори Джосуа се заслуша умислено, сякаш песента можеше да му донесе победа. Пламъците на факлите се люлееха. Саймън пак надигна чашата си.
Беше съвсем късно. Сангфугол беше сменил арфата с лютнята си, Бинабик свиреше с флейтата си някъде в навалицата, а танците вече се бяха превърнали повече в клатушкане и смях. Саймън беше изпил много вино и танцуваше с две момичета от Гадринсет — една хубавичка и закръгленка и слабата й приятелка. Момичетата си шушукаха почти през цялото време, впечатлени от Саймън, от юношеската му брада и от големите почести, които му се оказваха. И се кискаха неудържимо всеки път, когато той се опитваше да им каже нещо. Накрая, объркан и ядосан не на шега, той се сбогува с тях и им целуна ръка, както се предполагаше, че трябва да постъпват рицарите, което предизвика нови изблици на нервен смях. Ама тия двете наистина бяха почти деца, реши Саймън.
Джосуа бе изпратил Воршева да си легне, след това се върна, за да изчака края на празненството. Сега седеше и говореше тихо с Деорнот. И двамата изглеждаха уморени.
Джеръмайъс дремеше в един ъгъл, решен да не си ляга, докато Саймън е още на крака, въпреки обстоятелството, че приятелят му бе спал до след пладне. Саймън вече бе започнал да мисли сериозно да се замъкне до леглото си, когато видя Бинабик на вратата на Дома на раздялата. Куантака стоеше до него и душеше въздуха в голямата зала със смесица от любопитство и недоверие. Бинабик остави вълчицата на прага, влезе, повика с пръст Саймън и тръгна към стола на Джосуа.
— Значи са го сложили да легне? — тъкмо казваше Джосуа. — Добре. — Обърна се, когато Саймън се приближи. — Бинабик носи новини. Добре дошли новини.
Тролът кимна и каза:
— Не познавам този човек, но Изорн явно смята, че идването му е важно. Граф Еолаир от Хернистир — обясни той на Саймън. — Току-що е дошъл с лодка тук, в Нови Гадринсет. — Усмихна се при това име: явно все още му изглеждаше недодялано новоизмислено. — Сега е много уморен, но ми каза, че имал важни новини за нас, които ще ни съобщи утре сутринта, ако принцът желае.
— Разбира се. — Джосуа замислено потупа брадичката си. — Всяка новина от Хернистир е ценна, макар да не ми се вярва новината на Еолаир да е хубава.
— Много вероятно. Обаче Изорн казва още — Бинабик понижи глас и се наведе по-близо до принца, — че Еолаир смята, че е научил нещо важно за… — гласът му стана още по-тих — Великите мечове.