И, разбира се, безграничен е приносът на моите издатели Шейла Гилбърт и Бетси Уолхейм. Прекалените им грижи са техен грях и ето че най-после си получиха абсолютно заслуженото наказание.
На всички по-горе споменати и на всички останали приятели и поддръжници, неспоменати, но в никакъв случай незапомнени, моите най-сърдечни благодарности.
Бележка: На края на книгата има списък на героите и речник на термините.
Резюме на „Престолът от драконова кост“
Хилядолетия наред Хейхолт е принадлежал на безсмъртните сити, но те напуснали величествения замък под яростните удари на човечеството. Хората отдавна управляват тази крепост, както и останалата част от Остен Ард. Престър Джон, владетел на всички човешки народи, е последният й господар и управлява в мир, седнал на Престола от драконова кост.
Саймън, непохватен младеж на четиринадесет години, е един от слугите в Хейхолт. Родителите му са мъртви и единственото му семейство са прислужничките и строгата им наставница Рейчъл Драконката. За да се отърве от кухненските си задължения, Саймън става помощник на доктор Моргенес, ексцентричния учен в замъка, и е предоволен, докато не установява, че Моргенес предпочита да преподава четмо и писмо вместо магьосничество.
Скоро старият крал Джон ще умре и Елиас, по-големият от двамата му сина, се подготвя да наследи трона. Сериозният брат на Елиас Джосуа, наречен Безръкия, жестоко се кара с бъдещия крал за Приратес — скандалния свещеник, който е един от доверените съветници на Елиас. Кавгата между двамата братя е знамение за злото, което ще сполети замъка и страната.
Властването на Елиас започва добре, но настъпва суша и чума покосява народите на Остен Ард. Скоро по пътищата започват да бродят разбойници, а от далечни селца изчезват хора. Нормалният живот в кралството се обърква, поданиците губят вяра в управлението на краля си, но като че ли нищо не безпокои монарха и неговите приближени. Когато се появяват първите признаци на недоволство, Джосуа изчезва — според някои слухове, за да вдигне бунт.
Лошото управление на Елиас предизвиква недоволството на мнозина, включително на Исгримнур, херцог на Римърсгард, и граф Еолаир, посланик на западната държава Хернистир. Дори Мириамел, родната дъщеря на крал Елиас, е притеснена, особено от облечения в алено Приратес, доверения съветник на баща й.
Междувременно Саймън е помощник на Моргенес. Двамата стават добри приятели, въпреки че Саймън витае в облаците, а докторът отказва да го учи на каквото и да било, което наподобява магия. По време на едно от скитанията си из коридорите на Хейхолт Саймън открива таен проход и за малко не го хваща Приратес. Докато бяга от свещеника, Саймън попада в скрита подземна килия. Там намира Джосуа — държат го затворен, за да го използват за някакъв ужасяващ ритуал, подготвен от Приратес. Саймън довежда доктор Моргенес и двамата успяват да освободят Джосуа. Завеждат го в покоите на лекаря, откъдето той излиза на свобода по един тунел, който минава под древния замък. Докато Моргенес съобщава с пощенски врабчета на неизвестни свои приятели онова, което се е случило, Приратес и кралската стража идват да арестуват доктора и Саймън. Моргенес загива в битката, но това позволява на Саймън да избяга в тунела.
На крачка от лудостта, Саймън се лута из тъмните галерии под замъка, където са и руините на стария дворец на ситите. Излиза на повърхността в гробището отвъд градската стена и вижда голям огън. Става неволен свидетел на странна сцена: Приратес и крал Елиас участват в ритуал с някакви белолики същества в черни дрехи. Белоликите дават на Елиас меч с ужасна сила, наречен Печал. Саймън побягва.
Животът сред пустошта е почти непоносим. След няколко седмици Саймън е полумъртъв от глад и преумора, но все така далеч от целта си — северния замък на Джосуа, Наглимунд. Младежът отива да проси в една колиба и намира странно същество, хванато в капан — един от ситите. За тази раса се говори, че е легендарна или поне отдавна изчезнала. Стопанинът се връща, но преди да успее да убие безпомощния сит, пада, повален от Саймън. Освободено, съществото изчезва, но изстрелва една бяла стрела по посока на младежа. Нечий глас казва на Саймън да я вземе, защото тя е подарък от ситите.
Дребничкият нов спътник на Саймън е Бинабик — трол, който язди огромна сива вълчица. Той обяснява на Саймън, че просто минавал оттам, но сега щял да го придружи до Наглимунд. Постепенно двамата осъзнават, че са се сблъскали със заплаха, много по-голяма от краля и съветника му. Преследват ги огромни бели хрътки, които носят дамгата на Стормспайк, ужасната планина далеч на север. Саймън и Бинабик вземат със себе си и двама спътници, които спасяват от хрътките. Бегълците намират убежище в горската къща на Гелое, жена, известна като вещица. Гелое казва, че по някакъв начин древните норни, роднини на ситите, са били въвлечени в съдбата на кралството на Престър Джон.