Воршева се размърда на пейката, сякаш искаше да каже нещо, но вместо това се втренчи сърдито в Джосуа, който отклони поглед, сякаш притеснен. Исгримнур се досети какво е станало между тях — Джосуа му беше казал за желанието й да останат, докато се роди детето — и се намръщи. Принцът нямаше нужда от допълнителни съмнения, които да замъгляват решението му.
— Мисля, че има едно последно нещо, Джосуа — обади се Гелое. — Нещо, което с отец Странгиард открихме миналата нощ. — Тя се обърна съм свещеника, който седеше до нея. — Странгиард!
Архиварят стана, държеше някакъв ръкопис. Вдигна ръка да намести превръзката на окото си, след това разтревожено погледна някои от най-близките лица, сякаш внезапно го бяха повикали пред съд и го бяха обвинили в ерес.
— Да — каза той. — О, да. Да, има нещо важно — извинете, нещо, което би могло да е важно… — Той запрелиства страниците.
— Хайде, Странгиард — подкани го меко принцът. — Нямаме търпение да споделиш откритието си с нас.
— А, да. Намерихме нещо в ръкописа на Моргенес. В неговото животоописание на крал Джон Презвитер. — Той вдигна няколко листа да ги покаже на тези, които още не бяха виждали книгата на доктор Моргенес. — Също така, след разговор с Тиамак от Вран — той посочи с пергамента блатния човек — открихме, че това е нещо, което силно е безпокояло Моргенес дори след като е започнал да вижда очертанията на сделката на Елиас с Краля на бурите. Тя го е тревожела, нали виждате, Моргенес, искам да кажа.
— Какво да виждаме? — Задникът на Исгримнур започваше да го боли от твърдия стол, а гърбът му се беше схванал от часове. — Какво го е тревожело?
— О! — Странгиард се стресна. — Извинения, хиляди извинения. Опашатата звезда, разбира се. Кометата.
— Имаше такава звезда на небето в годината на възцаряването на брат ми — замислено каза Джосуа. — Фактически я видяхме за пръв път точно в нощта на коронясването му. През нощта, когато бе погребан баща ми.
— Точно тя! — възкликна възбудено Странгиард. — Асдридан Кондикилес — Звездата на Завоевателя. Ето, ще ви прочета какво е написал Моргенес за нея. — Той зашари с пръст по пергамента.
— „…Колкото и да е странно — започна той. — Звездата на Завоевателя, вместо да засияе при раждането или триумфа на завоеватели, както подсказва името й, се появява като вестителка на загиването на империи. Тя е предизвестила падането на Кхандия, на старите Морски кралства и дори края на може би най-голямата от всички империи — ситското владичество над Остен Ард, което приключва, когато пада тяхната славна крепост Асу'а. Първите съобщения, събрани от учените членове на Лигата на свитъка, гласят, че Звездата на Завоевателя е била ярка на нощното небе над Асу'а, когато Инелуки, синът на Ию'унигато, е обмислял магията, която скоро щяла да разруши замъка на ситите и да изтреби голяма част от римърсгардците на Фингил.
Казано е, че единственото събитие, представляващо чисто завоевание, което някога е видяло светлината на Звездата на Завоевателя, е бил триумфът на Усирис Ейдон, тъй като тя е сияела над Набан, когато Усирис е висял на Дървото на Екзекуцията. Обаче и тук би могло да се възрази, че и в този случай тя е предизвестявала упадък и гибел, защото смъртта на Ейдон е била началото на сгромолясването на могъщата Набанска империя…“
Странгиард си пое дъх. Окото му блестеше: думите на Моргенес бяха отнесли неумението му да говори пред множество.
— Така че виждате, че в това има известно значение, смятаме ние.
— Но защо по-точно? — попита Джосуа. — Звездата вече се беше появила в началото на годината на коронясването на брат ми. Ако е било предсказано падането на империя, няма съмнение, че ще падне империята на брат ми. — Той се усмихна, засмяха се и един-двама други.
— Но това не е всичко, принц Джосуа — каза Гелое. — Диниван и другите — доктор Моргенес също преди смъртта си — изучавали този въпрос. Звездата на Завоевателя, виждаш ли, още не е залязла. Тя ще се върне.
— Какво искаш да кажеш?
— Всеки петстотин години, открил Диниван, звездата се явява на небето не веднъж, а три пъти — обясни Бинабик. — Изгрява първо ярка за три години, после втори път прекалено мъждива, за да се забележи, и най-светла последния, трети път.
— Значи се връща тази година, в края на зимата — каза Гелое. — За трети път. Последния път, когато е изгрявала така, е паднал Асу'а.
— Все още не разбирам — каза Джосуа. — Вярвам, че това, което казвате, може да е важно, но ние вече имаме мистерии, над които да мислим. Какво означава звездата за нас?