Гелое поклати глава.
— Може би нищо. Може би, както в миналото, тя означава залеза на голямо кралство, но дали то ще е на Върховния крал, или това на Краля на бурите, или на това на баща ти, ако бъдем победени, никой от нас не може да каже. Изглежда невероятно обаче едно появяване с такава съдбоносна история да няма значение.
— Съгласен съм — каза Бинабик. — Сега не е време да се гледа на такива неща като на съвпадение.
Джосуа се огледа объркано, сякаш се надяваше някой от хората край дългата маса да му даде отговор.
— Но какво значи това? И какво трябва да правим ние?
— Първо, би могло да означава, че само докато звездата е на небето, мечовете могат да ни бъдат от полза — предположи Гелое. — Тяхната ценност като че ли се крие в тяхната неземност. Може би небесата ни подсказват кога те ще са най-полезни. — Тя сви рамене. — Или може би това ще е времето, когато Инелуки ще бъде най-силен и най-способен да помогне на Елиас срещу нас, тъй като преди пет века изрича магията, която го прави такъв, какъвто е сега. В такъв случай трябва да стигнем до Хейхолт преди това време да настъпи отново.
Тишина се спусна над просторната зала, тишина, нарушавана само от тихото пращене на пламъците в огнището. Джосуа разсеяно прелистваше ръкописа на Моргенес.
— И нищо повече ли не научихте за мечовете, на които залагахме толкова много — нищо, което да ни е от полза? — настойчиво попита той.
Бинабик поклати глава.
— Говорихме вече много пъти със сър Камарис. — Дребосъкът се поклони почтително на стария рицар. — Той ни каза това, което знаехме за меча Трън и неговите свойства, но още не сме научили нищо, което да ни каже какво да правим с останалите.
— Тогава не можем да си позволим да заложим живота си на тях — обади се Слудиг. — Магиите и вълшебствата са коварна работа.
— Говориш за неща, които не разбираш — сряза го Гелое.
Джосуа стана.
— Стига. Твърде напредна времето, за да изоставяме трите меча. Ако се борехме само срещу брат ми, може би бихме могли да опитаме. Но явно ръката на Краля на бурите е зад всяка стъпка на неговия възход и мечовете са единствената ни слаба надежда срещу тази тъмна напаст.
— Тогава нека отново те помоля, чичо… принц Джосуа, да вървим право в Еркинланд — каза Мириамел. — Ако мечовете са ценни, трябва да отнемем Печал от баща ми и да извадим Блестящ гвоздей от гроба на дядо ми. Според думите на Гелое и Бинабик нямаме много време.
Лицето й беше сериозно, но херцог Исгримнур долови зад думите й отчаяние. Това го изненада. Колкото и важни, абсолютно важни да бяха тези решения, защо малката Мириамел изглеждаше така, като че ли собственият й живот фатално зависи от отиването право в Еркинланд и конфронтацията с баща й?
Погледът на Джосуа беше студен.
— Благодаря, Мириамел. Чух какво каза. Ценя съвета ти. — Той се обърна към останалите. — Сега трябва да ви кажа решението си. — Желанието да приключи с всичко това се долавяше във всяка негова дума.
— Ето какви са възможностите ни. Да останем тук, да построим този град — Нови Гадринсет, и да се държим срещу брат ми, докато лошото му управление не обърне прилива в наша полза. Това е едната. — Джосуа прокара ръка по късата си коса, после вдигна два пръста. Втората е да отидем в Набан, където с Камарис начело на войската ни можем бързо да спечелим привърженици и така евентуално да съберем армия, способна да свали Върховния крал. — Принцът вдигна трети пръст. — Третата, както предложиха Мириамел, Фреозел и други, е да отидем направо в Еркинланд, като заложим на вероятността да спечелим достатъчно подкрепления, за да сломим защитата на Елиас. Съществува също и възможността Изорн и граф Еолаир да се присъединят към нас с хора, събрани в Замръзналото блато и Хернистир.
— Моля да бъда извинен, принц Джосуа — обади се Саймън. — Не забравяй ситите.
— Нищо не е обещано, Сеоман — каза Адиту. — Нищо не е сигурно.
Исгримнур малко се изненада. Тя беше седяла толкова тихо по време на обсъждането, че беше забравил за присъствието й. Запита се дали е разумно да се говори толкова открито пред нея. Какво всъщност знаеха Джосуа и останалите за безсмъртните, във всеки случай?
— Може би ситите ще се присъединят към нас — поправи се Джосуа, — макар че, както ни каза Адиту, тя не знае какво става в Хернистир и какви точно са следващите планове на нейния народ. — Принцът за дълго затвори очи. — В добавка към тези възможности — каза той най-после — е необходимостта да завладеем отново другите два велики меча и също това, което научихме днес за Звездата на Завоевателя — което е малко, трябва откровено да кажа, като се изключи това, че тя предвещава нещо. — Той се обърна към Гелое. — Ако научиш още нещо, трябва да го чуя веднага.