— О, не! — каза горещо Саймън. — Не ме отегчаваш, сър Камарис. Съвсем не. — Погледна към Джеръмайъс за подкрепа, но приятелят му седеше ококорен и мълчеше. — Моля те, кажи ми всичко, което ще ми помогне да съм по-добър рицар.
— Бил ли си добросърдечен? — попита най-великият рицар в царството на Ейдон. Тонът му беше студен.
— Не, сър. — Саймън неволно се разсмя и за миг се изплаши, че ще премине към ужасяващо кикотене. — Не, сър. Прости ми, но ти да ме питаш дали не ме отегчаваш… — Не можеше да намери думи, за да изрази лудостта на подобна мисъл. — Ти си герой, сър Камарис — каза накрая. — Герой.
Старецът стана със същата изненадваща пъргавина, с която беше седнал, и Саймън се изплаши, че го е обидил.
— Стани, момко.
Саймън се подчини.
— Ти също… Джеръмайъс. — Камарис ги огледа с критичен поглед. — Дай ми меча си. — Той посочи дървеното оръжие, което Саймън все още стискаше. — Оставих Трън в ножницата в палатката си. Все още не се чувствам удобно с нея, признавам. В нея има нещо неспокойно, което не ми харесва.
— В нея? — попита Саймън изненадано. — В палатката ли?
Старецът махна пренебрежително с ръка.
— Така говорим ние във Винита. Корабите и мечовете са от женски род, бурите и планините са от мъжки. Сега внимавай. — Той взе дървения меч и начерта кръг по влажната трева. — Канонът на рицарството гласи, че както ние сме създадени по подобие на нашия Господ, така и светът… — той начерта по-малък кръг в първия — е създаден по подобие на Небесата. Но, за зла чест, без тяхната святост. — Той критично огледа кръга, сякаш вече го виждаше населен с грешници.
— Тъй както ангелите са слуги и пратеници на Бога — продължи Камарис, — така и братството на рицарите служи на различните земни владетели. Ангелите разпространяват добрите слова Божии, които са абсолютни, но земята е грешна, каквито са и нашите владетели, дори най-добрите. Така се появяват несъгласия по въпроса каква е волята Божия. Тогава избухва война. — Той раздели вътрешния кръг с една черта. — Чрез това изпитание става известна правотата на нашите владетели. Войната най-ясно отразява острието на ножа на Божията воля, тъй като самата война е опорната точка, на която империите се издигат или падат. Ако само силата определя победата, сила, несмекчена от чест или милосърдие, тогава тя не е победа, защото Божията воля никога не може да бъде изразена само чрез проявяването на по-голяма сила. Нима котката е по-любима на Бога от мишката? — Камарис се навъси, поклати глава, след това обърна острия си поглед към двамата младежи. — Слушате ли ме?
— Да — бързо каза Саймън. Джеръмайъс само кимна, мълчеше като онемял.
— Така. Всички ангели — с изключение на Онзи, който избягал — са покорни на Бога преди всичко защото Той е съвършен, всезнаещ и всемогъщ. — Камарис начерта множество знаци на външния кръг: сигурно представляваха ангелите, предположи Саймън. Беше малко объркан, но усещаше, че схваща повечето от това, което казва рицарят. — Но — продължи старецът — владетелите на хората са, както казах по-горе, със слабости. Те са грешници като всички нас. Така, въпреки че всеки рицар е предан на своя господар, той трябва да бъде също и верен на Канона на рицарството — на всички правила за сражение и поведение, правилата за чест, милост и отговорност, които са еднакви за всички рицари. — Камарис разсече чертата във вътрешния кръг с нова, перпендикулярна. — И така, независимо кой земен владетел печели една битка, ако неговите рицари са верни на Канона, битката ще е спечелена съгласно Божиите закони. Тя ще е правилно отражение на Неговата воля. — Той втренчи пронизващия си поглед в очите на Саймън. — Слушаш ли ме?
— Да, сър. — Действително, в чутото имаше смисъл, макар че Саймън искаше да помисли и сам върху него.
— Добре. — Камарис се наведе и избърса изцапания с кал дървен меч толкова старателно, сякаш беше Трън, после го върна на Саймън. — Сега, точно както Божиите проповедници трябва да направят волята Му разбираема за народа под форма приятна и почтителна, така също и Неговите рицари изпълняват Неговите желания по подобен начин. Затова войната, колкото и да е ужасна, не трябва да бъде бой между животни. Ето защо един рицар е нещо повече от просто силен мъж на кон. Той е викарий на Бога на бойното поле. Играта с меча е молитва, момчета — сериозна и тъжна, и все пак радостна.