Саймън я гледаше смаяно. Виждаше колко тъжна е за нея тази история.
— Искаш да кажеш, че се е самоубил?
— Не както ти смяташ, Сеоман. Не. Просто Друки… престанал да живее. Когато го намерили мъртъв в пещерата Си'инджан'дре, Утук'ку и Екименизо събрали клана си и отишли на север, като се заклели, че никога вече няма да живеят с хората на Дженджияна.
— Но първо всички отишли на Сесуад'ра — каза той. — Отишли в Дома на раздялата и се договорили. Видях го по време на бдението си.
Тя кимна.
— Според това, което ми разказа, си имал правдиво видение от миналото, да.
— И затова Утук'ку и норните мразят смъртните? — попита той.
— Да. Но те също тръгнали на война със смъртните в Хернистир много преди Херн да му даде името си. В тази битка Екименизо и много други Хикеда'я загубили живота си. Така че имат и други причини за злоба.
— Не знаех. Моргенес, или Бинабик, или някой друг ми е казвал, че в битката при Чука смъртните за пръв път са убили сити.
— Да. Зида'я. Но хората на Утук'ку са се сблъсквали със смъртните няколко пъти, преди хората с корабите да дойдат от западното море и да променят всичко. — Тя наведе глава. — Така че виждаш защо Децата на зората внимават да не казват, че някой стои над другиго. Това са трагични думи за нас.
Той кимна.
— Мисля, че разбирам. Но при нас нещата са различни, Адиту. Има правила кой за кого може да се ожени… и една принцеса не може да се омъжи за бездомен рицар, особено ако той преди това е бил прислужник в кухнята.
— Виждал ли си тези правила? Те в някое от вашите светилища ли се съхраняват?
Той направи гримаса.
— Знаеш какво искам да кажа. Трябва да чуеш Камарис, ако искаш да разбереш как стават нещата. Той знае всичко — кой на кого се кланя, кой в какъв ден с какъв цвят дрехи да се облича… — Саймън се засмя унило. — Ако го попитам може ли някой като мен да се ожени за принцесата, мисля, че ще ми отреже главата. Без да ме заболи. Но няма да му е приятно да го направи.
— А, да, Камарис. — Адиту сякаш се канеше да каже нещо важно. — Той е… странен човек. Видял е много неща, струва ми се.
Саймън я изгледа внимателно, но не откри никаква насмешка зад думите й.
— Да, видял е. И смятам, че възнамерява да ме научи на всичко, преди да стигнем до Набан. Не мога да се оплача от това. — Той стана. — Всъщност скоро ще мръкне, а трябва да се срещна с него. Имаше нещо за използването на щита, което искаше да ми покаже… — Саймън замълча. — Благодаря ти, че поговори с мен, Адиту.
Тя кимна.
— Не смятам, че ти казах нещо, с което да ти помогна, но се надявам, че няма да си толкова тъжен, Сеоман.
Той сви рамене и вдигна наметалото си от земята.
— Почакай — каза тя и също стана. — Ще дойда с теб.
— При Камарис?
— Не. Имам друга работа. Но ще те изпратя надолу.
И го последва през вратата на палатката. Недокоснат, кристалният глобус проблесна и помрачня, после угасна.
— Е? — попита херцогиня Гутрун. Мириамел ясно усети страха зад нетърпеливия й тон.
Гелое стана, стисна за миг ръката на Воршева, после я пусна.
— Нищо особено — каза магьосницата. — Само малко кръв, и вече спря. Ти имаш деца, Гутрун, и си бабувала. Би трябвало да знаеш, че няма защо да я тревожиш толкова.
Херцогинята дръзко вдигна брадичка.
— Родила съм и съм отгледала децата си, да, което не всички могат да кажат. — Гелое дори не вдигна вежда след тази язвителна забележка и Гутрун продължи мъничко по-кротко: — Но никога не съм износвала децата си на конски гръб, а се кълна, че съпругът й точно това е определил за нея. — Тя погледна към Мириамел за подкрепа, но предполагаемата й съюзница само сви рамене. Нямаше вече смисъл от спорове — стореното беше сторено. Принцът беше решил да отидат в Набан.
— Мога да пътувам във фургон — каза Воршева. — В името на Тревния гръмовержец, Гутрун, жените от моя клан яздят коне до последния месец!
— Значи жените от клана ти са луди — каза сухо Гелое, — а ти не си. Да, можеш да пътуваш във фургон. Това няма да е толкова лошо през степта. — Тя се обърна към Гутрун. — Колкото до Джосуа, знаеш, че прави това, което изглежда най-доброто. Съгласна съм с него. Трудно е, но не можем да задържим всички сто дни, за да може жена му да роди детето им в мир и спокойствие.
— Тогава би трябвало да има друг начин да се уредят нещата. Казах на Исгримнур, че това е жестокост, и наистина така мисля. Казах му да го съобщи и на принц Джосуа. Не ме е грижа какво мисли принцът за мен, но не мога да понасям да гледам как Воршева страда.