Исгримнур се начумери.
— Всички трябва да сме по-внимателни.
Разговорът се насочи към обсъждане какви други предпазни мерки трябва да се предприемат. След малко дойде Фреозел.
— Съжалявам, ваше височество, но принцесата я няма и никой не я е виждал от доста време.
Джосуа явно се разтревожи.
— Не е в палатката си? Ейдон да ни пази, нима Воршева ще се окаже права? Да не би да са ни нападнали заради принцесата, в края на краищата? — Той се изправи. — Не мога да остана тук, щом тя може би е в опасност. Трябва да претърсим целия лагер.
— Слудиг вече го претърсва — обади се Исгримнур. — Само ще объркаме нещата.
Принцът отново седна.
— Прав си. Но ще е мъчително да чакаме.
Едва бяха подновили разговора, когато Слудиг се върна и навъсено подаде на Джосуа един лист.
— Намерихме го в палатката на Саймън.
Принцът го прочете набързо и го хвърли с негодувание на земята. След миг се наведе, взе го и го подаде на трола. Лицето му беше вцепенено от гняв.
— Извинявай, Бинабик, не се сдържах. Изглежда, е за теб. — Той се изправи. — Хотвиг?
— Да, принц Джосуа.
— Мириамел е заминала. Събери ездачите си. По всяка вероятност е тръгнала към Еркинланд, така че претърсете най-вече на запад от лагера. Но не пренебрегвайте възможността да е тръгнала в друга посока, за да ни заблуди, преди да се насочи на запад.
— Какво? — Исгримнур го изгледа с изумление. — Какво значи „заминала“?
Бинабик вдигна очи от пергамента.
— Написано е от Саймън. Изглежда, е тръгнал с нея, но казва, че ще се опита да я върне. — Усмивката на трола беше явно пресилена. — Питам се кой кого води. Съмнявам се Саймън да успее да я убеди поне скоро.
Джосуа махна нетърпеливо с ръка.
— Върви, Хотвиг. Само Бог знае преди колко време са тръгнали. Всъщност тъй като ти и ездачите ти сте най-бързите, с които разполагаме, тръгнете на запад. Другото оставете на нас. — Той се обърна към Слудиг. — Ще тръгнем да обикаляме лагера и при всяка обиколка ще разширяваме кръга. Отивам да оседлая Вятокрък. — Той се обърна към херцога. — Идващ ли?
— Естествено.
Исгримнур се наруга наум.
„Трябваше да се сетя, че ще се случи нещо — помисли си той. — Тя беше толкова кротка, толкова тъжна, толкова сдържана, откакто стигнахме в Сесуад'ра. Джосуа не го забелязваше. Но дори да е убедена, че трябва да тръгнем към Еркинланд, защо тръгва сама? Глупаво упорито дете. И Саймън! Имах по-добро мнение за това момче“.
Абсолютно отчаян от мисълта, че ще прекара цяла нощ на седлото, и разтревожен какво ще коства това на възпаления му гръб, Исгримнур изпъшка и се надигна.
— Защо не се събужда!? — повтаряше Джеръмайъс. — Не можеш ли да направиш нещо?
— Тихо, момче, правя, каквото мога. — Херцогиня Гутрун се наведе и отново докосна лицето на Лелет. — Хладна е, няма треска.
— Тогава какво й е? — Джеръмайъс изглеждаше като обезумял. — Толкова време се опитвах да я събудя, но тя не помръдва!
— Нека я покрия с още една завивка — предложи Воршева.
Беше направила място за момичето да я сложат до нея в леглото, но Гутрун не разреши, уплашена, че Лелет е болна от нещо, от което може да се зарази и Воршева. Затова Джеръмайъс внимателно беше сложил отпуснатото дете на едно одеяло на пода.
— Лежи си, аз ще се погрижа за нея — каза херцогинята на Воршева. — Не бива да се притесняваме чак толкова.
Принц Джосуа влезе и възкликна:
— Вече не ни ли се струпаха прекалено много неприятности? Стражът ми каза, че някой е болен. Воршева? Добре ли си?
— Да, Джосуа. Но Лелет… не можем да я събудим.
Влезе и херцог Исгримнур. Накуцваше.
— Уф, че безкрайно препускане! И нито следа от Мириамел — изръмжа той. — Остава ни да се надяваме, че Хотвиг и неговите тритинги ще имат повече късмет от нас.
— Мириамел? — попита Воршева. — И с нея ли се е случило нещо?
— Избягала е с младия Саймън — отвърна навъсено Джосуа.
— Проклета нощ! — простена Воршева. — Защо се случва всичко това?
— Честно казано, не мисля, че идеята е на момчето. — Исгримнур се приведе, прегърна съпругата си през раменете и я целуна по врата. — Оставил е писмо, че ще се опита да я върне. — Херцогът присви очи. — Защо момичето е тук? Да не е пострадало от пожара?
— Аз я донесох — отвърна унило Джеръмайъс. — Херцогиня Гутрун ми поръча да се грижа за нея тази нощ.