Исгримнур викна при себе си един от току-що завърналите се конници, предаде му съобщение за тритингите и го отпрати.
— Ти се върни при Изорн, Слудиг. Кажи му да се държи и да пусне през вратата първо пехотинците. Никакви героични щурмове, поне докато не разбера какви са намеренията на Елиас.
Стеноломът се стовари още веднъж върху вратата Нарулах. Гредите, изглежда, поддадоха, сякаш огромните болтове се бяха разхлабили.
— Слушам.
Слудиг обърна коня си към стената.
Бойците стовариха стенолома за пореден път. Обкованата в желязо глава изхрущя върху гредите и една от тях се разцепи. През воя на бушуващата буря до слуха на Исгримнур достигнаха въодушевените крясъци на воините. Те изтеглиха стенолома и отново го люшнаха напред. Портата се разтърси и се сгромоляса навътре сред взрив от натрошени греди и метални скоби. Снежната вихрушка нахлу през зейналата празнота. Исгримнур се опули, неспособен да повярва, че вратата е рухнала. Щом снегът се разнесе, петдесетина копиеносци застанаха в открилия се отвор плътно един до друг, готови да посрещнат атаката. Отвътре не се втурна никаква многобройна армия.
Вражеските войски дълго се гледаха през снежната мъгла. Сякаш нито едните, нито другите бяха в състояние да предприемат каквото и да било, изумени от случилото се. Най-накрая един конник със златист шлем вдигна меча си и препусна напред. Двайсетина рицари на коне и няколкостотин пехотинци се втурнаха към пролома в стената на Хейхолт.
— По дяволите, Изорн! — разкрещя се херцог Исгримнур като обезумял. Беше се надвесил толкова напред, че загуби равновесие и залитна от ръба на наблюдателницата. — Назад! Къде е Слудиг!? Слудиг! Спри го! — Някой го теглеше за ръкава, за да го издърпа върху платформата, но Исгримнур не му обърна никакво внимание. — Не вижда ли, че е прекалено елементарно? Изо-о-орн!!! — Знаеше, че не може да надвика колосалната врява. — Серидан! Къде си!? Препусни към него… В името на червения млат на Дрор, къде са ми вестоносците!?
— Херцог Исгримнур!
Беше архиварят Странгиард, който продължаваше да го дърпа за ръкава.
— Махай се, да те вземат дяволите! — изрева Исгримнур. — Нямам нужда от поп, трябват ми рицари на коне. Джеръмайъс, тичай при Серидан — викна той. — Изорн се увлече. Кажи на барона да препусне след него.
Странгиард не се отказваше.
— Моля ви, херцог Исгримнур, трябва да ме чуете!
— Нямам никакво време сега за теб, човече! Синът ми в момента щурмува като кръгъл глупак. Сигурно си е въобразил, че е Камарис — и то след всичко, което му казах!
Той закрачи по платформата, удовлетворен, че и останалите са не по-малко обезумели от самия него. Свещеникът го следваше неотстъпно като кутре, което подскача в краката на бик. Накрая Странгиард сграбчи наметалото на Исгримнур и го дръпна с такава сила, че херцогът загуби равновесие и за малко не се стовари на пода.
— В името на всички светии, Исгримнур! — закрещя той. — Трябва да ме изслушаш!
Херцогът се втренчи в зачервеното лице на архиваря. Превръзката на Странгиард се беше смъкнала почти върху носа му.
— Какво се дърлиш? — попита Исгримнур. — Срутихме вратата! Ние сме във война, човече!
— Норните положително знаят за тунелите — възкликна Странгиард.
Исгримнур забеляза спотайващия се до платформата Сангфугол и се слиса какво търсят един свещеник и един арфист насред битката, която изобщо не беше тяхна работа.
— И какво от това?
— Те положително знаят. И ако смятаме да пратим някого под стените на двореца…
Врявата на щурмуващите рухналата врата мъже и дори тътенът на бурята и воят на вятъра неочаквано бяха заглушени от кошмарен, стържещ звук. Конете се вдигнаха на задните си крака, няколко войници върху платформата запушиха ушите си.
— О, милостиви Ейдон — промълви Исгримнур, вторачен в Хейхолт. — Не!
Последните щурмоваци на Изорн вече прекосяваха пролома. Зад гърбовете им от покритата със сняг земя сред натрошените от стенолома отломки се издигаше втора врата. Издигаше се много бързо и стържеше като гигантски зъби по кости. За броени мигове проломът отново беше запушен. Новата врата, изскочила изпод снега и калта, беше бронирана с матови железни плочи.
— О, Бог да ми е на помощ, прав бях — изстена Исгримнур. — Хванаха в капан Изорн и останалите. Всеблаги Усирис!
Той проследи прималял от ужас как бойците разлюляват стенолома и го стоварват върху новата врата. Облицованото с метал дърво дори не трепна.
— Мислят, че са хванали Камарис — промълви Странгиард. — Това е бил планът им.
Исгримнур се завъртя, сграбчи наметалото на свещеника и навря лицето си почти в неговото.