Върху лицето на Сиски се изписа уплаха, но тя се опита да я прикрие.
— Какво искаш да кажеш, Бинабик?
Той гледаше съсредоточено стрелата.
— Укикук обеща да помогне на Моргенес. Аз се зарекох да пазя младия Саймън, Сиски.
Тя хвана ръцете му.
— Ти направи повече от това, Бинабик. Не можеш да го пазиш денонощно цял живот.
— Това е друго. — Той внимателно пъхна стрелата в тояжката. — А и не става дума само за моя дълг, Сиски. Саймън и Мириамел са в голяма опасност, докато пътуват сами в пустошта, и в още по-голяма, ако са тръгнали натам, накъдето се боя, че са тръгнали. Но те са опасност и за всички нас.
— Какво искаш да кажеш?
Беше й трудно да скрие тревогата си.
— Ако ги хванат, може да ги откарат при Приратес, съветника на крал Елиас. Ти не го познаваш, Сиски, но аз го познавам, поне по разкази. Той е могъщ и безразсъден в употребата на силата си. А е и жесток. Ще научи от тях всичко, което знаят за нас, а Саймън и Мириамел знаят доста неща — за нашите планове, за мечовете, всичко. И Приратес ще ги убие, най-малкото Саймън, за да се сдобие с това знание.
— Значи ще тръгнеш да ги търсиш? — попита бавно тя.
Той сведе глава.
— Налага се.
— Но защо ти? Джосуа разполага с цяла армия!
— Има причини, любима. Ела с мен, когато отида да разговарям с Джосуа, и ще ги чуеш. Трябва да дойдеш, така или иначе.
Тя го изгледа предизвикателно.
— Ако тръгнеш след тях, ще дойда и аз.
— А кой ще пази народа ни в тази чужда земя? — Той посочи тролите, които щъкаха насам-натам под тях. — Ти поне вече можеш малко да говориш на Западния език. Не можем да тръгнем двамата и да оставим сънародниците си глухи и неми.
От очите на Сиски бликнаха сълзи.
— Няма ли никаква друга възможност?
— Не мога да измисля нито една — отвърна замислено той. — Бих искал да мога.
И неговите очи се навлажниха.
— В името на Камъните на Чъку! — възкликна тя. — Затова ли бяхме подложени на толкова страдания да се съберем, та само да се разделим отново? — Тя стисна силно пръстите му. — Защо си толкова предан и благороден, Бинабик от Минтахок? И преди съм те проклинала за това, но никога толкова горчиво.
— Ще се върна. Заклевам се, Сискинанамук. Каквото и да ме сполети, ще се върна при теб.
Тя зарови лице в гърдите му и се разрида. Бинабик я прегърна. По неговите бузи също се стичаха сълзи.
— Ако не се върнеш — простена тя, — да нямаш нито миг покой до края на Времената.
— Ще се върна — повтори той и не каза нищо повече.
Останаха дълго така, стихнали в печална прегръдка.
— Не бих казал, че идеята ти ми харесва, Бинабик — каза принц Джосуа. — Може да стане така, че да се лишим от мъдростта ти, особено сега, след смъртта на Гелое. — Принцът се въсеше. — Ейдон знае какъв ужасен удар беше това за нас. Не можем дори да я погребем.
— Тъкмо така пожела тя — отвърна кротко Бинабик. — Но ако говорим за първата ти тревога, мисля, че не по-малко обезпокоителна ще е загубата на племенницата ти и на Саймън. Вече споделих страховете си по този въпрос.
— А мечовете? Имаме още много да научим за тях.
— Почти нямам с какво повече да помагам на Странгиард и Тиамак — отвърна дребосъкът. — Вече преведох почти всички свитъци на Укикук. По отношение на малкото, които все още остават, може да помага Сиски. — Той посочи годеницата си, която стоеше до него със зачервени очи. — А след това, трябва да добавя със съжаление, след като тази задача бъде изпълнена, тя ще поведе останалите кануки и ще ги върне при нашия народ.
Джосуа погледна Сиски и каза:
— Още една голяма загуба.
Тя сведе глава.
— Но сега вие сте много — наблегна Бинабик. — Нашият народ също страда и пастирите и ловджийките ще са нужни край Езерото на Синята кал.
— Разбирам — съгласи се принцът. — Винаги ще сме благодарни, че народът ти ни се притече на помощ. Никога няма да го забравим, Бинабик. — Той се навъси. — Значи твърдо си решил да тръгнеш?
Тролът кимна.
— Има множество причини, които ме карат да мисля, че е най-правилно да постъпя така. Освен това се боя, че Мириамел се надява да вземе Блестящ гвоздей — вероятно предполага, че по този начин ускорява края на тази война. Това ме ужасява, защото, ако историята на граф Еолаир е вярна, дуорите вече са признали на норните на Краля на бурите, че Минияр е мечът, който лежи в гробницата на баща ти.
— Което по всяка вероятност слага край на нашите надежди, така или иначе — добави унило Джосуа. — Защо, ако го знае, Елиас ще го остави там?