— Отдавна се питам кой би могъл да е такъв пратеник — продължи Бинабик. — Много пратеници пристигаха при Джосуа, както и при Саймън и Диниван, които бяха получили по някакъв начин предупреждението. За кой пратеник би могло да става дума?
— А сега смяташ, че знаеш ли?
Бинабик понечи да отговори, но пое дълбоко въздух.
— Нека да ти кажа какво мисля. Може би ще откриеш някаква неточност. Ти също, Кадрах. Единственото, на което се надявам, е да греша. — Той преплете пръстите на малките си ръце и се намръщи. — Дуорите казват, че всички Велики мечове са били изковани с помощта на Словото на сътворението. Слово, което според дуорите служи за заобикаляне на правилата на света.
— Това не го разбрах.
— Ще се опитам да го обясня — отвърна притеснено Бинабик. — Но наистина имаме много малко време за приказки.
— Когато си поема дъх, можеш да продължиш, докато се изкачваме.
Тролът кимна.
— Тогава ето го моето обяснение за правилата на света. Едното е, че нещата искат да падат надолу. — Той запуши меха и го пусна за илюстрация. — Ако някой иска някакъв друг начин на падане, да накара това да падне нагоре, това може да е — това е едно от нещата, за които се използва Изкуството. Да прави нещо, което да става обратно на правилата на света.
Мириамел кимна. До нея Кадрах беше вдигнал глава и като че ли слушаше, но продължаваше да се взира в отсрещната стена.
— Но ако някое правило трябва да бъде разрушено за дълго, тогава Изкуството, или Умението, трябва да има огромна сила, както повдигането на нещо тежко, което след това пускаш, е по-лесно, отколкото държането му във въздуха за много часове. За такива цели дуорите и други, които са практикували Умението, използвали…
— … Словото на сътворението — довърши вместо него Мириамел. — И са го използвали при изковаването на Великите мечове.
Бинабик кимна.
— Правили са го, защото всички Велики мечове са изковани от неща, които ги нямало в Остен Ард, неща, които са се съпротивлявали на Изкуството, използвано за създаване на магическо оръжие. Това трябвало да се превъзмогва, но не само за един момент. Завинаги било времето, през което тези съпротивляващи се сили е трябвало да бъдат подчинени, затова е било използвано най-могъщото Слово на сътворението. — Беше започнал да говори по-бавно. — Така че тези мечове, според моето мислене, са като гигантските катапулти, които твоят народ използва срещу оградени с крепостни стени градове — балансирани така, че само с едно докосване да запратиш цяла огромна канара да полети като мъничка, мъничка птичка. Такава огромна сила е заключена във всеки от тези мечове. Кой може да знае какво може да направи силата на трите, щом се съберат заедно?
— Но това е добре — отвърна объркана Мириамел. — Не се ли нуждаем тъкмо от това — от сила, с която да победим Краля на бурите? — Тя погледна посърналото лице на Бинабик и усети тежест в сърцето. — Има ли някаква причина да не можем да я използваме?
Кадрах се размърда и най-после погледна трола. В очите му припламваше любопитство.
— Но кой точно ще я използва? — попита монахът. — Това е въпросът, нали?
Бинабик кимна неспокойно.
— Точно от това се страхувам. — Той се обърна към принцесата. — Мириамел, защо Трън е донесен тук? Защо Джосуа и други търсят Блестящ гвоздей?
— За да ги използват срещу Краля на бурите — отговори Мириамел.
Тя все още не можеше да разбере накъде водят въпросите на трола, но Кадрах явно разбираше. Върху устните на монаха — като че ли в знак на неохотно възхищение — се появи крива полуусмивка. Мириамел се запита към кого ли е насочено възхищението му.
— Но защо? — попита тролът. — Какво ни казваше да ги използваме срещу нашите врагове? Не искам да те обърквам, Мириамел — това е нещото, за което непрекъснато се питам, и главата ми вече като че ли е пълна с остри камъни.
— Защото… — известно време тя не можеше да си спомни. — Заради стихчетата. Стихчетата, които казват как да прогоним Краля на бурите.
— „Щом скреж покрий… камбаната на Клавес“ — зарецитира Бинабик и гласът му странно отекна по цялото стълбище, а лицето му сякаш се изопна от болка:
и Сенки изпълзят на пътя,
щом притъмней във Кладенеца и водата,
три Меча ще се появят.
Щом Букен от Земята изпълзи
и спусне се от висотите Хунен,
кошмарът щом налегне Сън спокоен,
три Меча ще се появят.
Да променят Съдбата те,
на Времето Мъглите да разсеят,
щом Древното е устояло,
три Меча ще се появят…
— Слушала съм ги стотици пъти! — почти извика Мириамел. Раздразнението й едва прикриваше страха, който й внушаваше странният израз на дребосъка. — Какво искаш да кажеш?