След малко, когато малобройната войска върху моста беше изтикана още по-навътре, тя видя онова, което беше забелязал Бинабик. Един от ездачите, невъобразимо висок върху седлото, размахваше меча над главата си. Дори в полумрака тя успя да види, че острието е черно като въглен.
— О, Бог да ни пази. — Прилоша й. — Това е Камарис!
Бинабик беше притиснал лице към каменните колони.
— Мисля, че виждам и принц Джосуа — ето там, в сивото наметало, язди близо до Камарис. — Той се обърна към нея с вцепенено от страх лице. Нова нащърбена светкавица посребри небосвода. — Войската им е толкова малобройна! Не е възможно сами да са проникнали през стената! Били са подмамени някак си, за да влязат с меча в двореца.
Мириамел заудря с длани по каменния под на балкона.
— Какво да направим?!
Тролът отново се втренчи между колонките и почти изкрещя:
— Не зная! Нищо не се сещам! Кикасут! Ще ни нарежат на парчета, ако слезем при тях, а и те вече са донесли меча! О, Кикасут!
— Зад прозореца на кулата има пламъци — обади се Кадрах със силен безизразен глас.
Мириамел огледа бегло двете кули — на Зеления ангел и на Хйелдин, — но освен струпаните над високия шпил на първата буреносни облаци не видя нищо необичайно.
— Виж! — извика Бинабик. — Нещо става! — Гласът му беше едновременно гневен и озадачен. — Какво правят?
Джосуа и Камарис заедно с малцината си бойци бяха изтикани от моста към Вътрешния двор. Но наемниците, струпани в безпорядък из двора, не се спуснаха да ги пресрещнат, а постепенно оформиха нещо като проход между моста и стъпалата на Кулата на Зеления ангел. Останалата част от кралските воини прекосиха моста и Джосуа и спътниците му бяха изтикани към кулата. Поразителното беше, че наемниците от двете им страни не ги атакуваха по никакъв начин, докато Камарис върху светлия си кон не се опита да изтегли групата встрани, за да се вреже в стената от неприятели. Тогава кралските воини оказаха яростна съпротива и групичката беше отблъсната на откритото пространство към стъпалата на Кулата на Зеления ангел.
— Кулата! — промълви Мириамел. — Изтикват ги към кулата! Какво?…
— Да! — Бинабик внезапно скочи, изоставил всякаква мисъл за криене. — Това е мястото на последното сражение на Краля на бурите. Баща ти и Приратес събират мечовете там!
Мириамел се изправи. Коленете й се подгъваха. Що за чудовищна гледка се разиграваше пред очите им, неумолима и неизбежна като прегръдката на кошмар?
— Трябва да стигнем до тях! Някак! Може би… може би все още може да се направи нещо!
Бинабик грабна торбата си и попита:
— Как? И къде точно?
Мириамел погледна първо него, а след това и безмълвния Кадрах. За момент в главата й сякаш не беше останало нищо освен воя на вятъра отвън. Най-после в дълбините на спомените й нещо потрепна.
— Тръгвай след мен.
Тя метна през рамо торбата и норнския лък и хукна. Бинабик забърза след нея. Мириамел дори не погледна назад към Кадрах.
Тиамак и Джосуа се катереха запъхтени по стълбището, без да проронят нито дума — напрягаха сили да не изостанат зад Камарис. На една извивка над тях рицарят се изкачваше уверено и непоколебимо като сомнамбул, вземаше с мощните си крака по две стъпала наведнъж.
— Как е възможно да има толкова висока стълба? — промълви задъхано Тиамак.
Хромият му крак пулсираше.
— В това място съществуват мистерии, за които дори не съм сънувал. — Джосуа вдигна високо факлата и сенките подскочиха сред пукнатините на надвисналите стени. — Кой би могъл да предположи, че тук долу се е запазил цял един свят?
Тиамак потръпна. Северната кралица със сребърната маска, която се носеше над свещеното езеро на ситите, беше сред мистериите, които би предпочел никога да не узнава. Думите й, хладната й непоколебимост и особено страховитата сила, изпълнила пещерата на Езерото на Трите дълбини, го преследваха неотклонно, докато се катереше по безкрайната стълба.
— Невежеството ни си отмъщава — промълви той. — Воюваме срещу неща, за които само сме се досещали или сме зървали в кошмарите си. Сега ситите са впримчени в битка с това… с нея, сражават се и умират… а ние дори не знаем защо.
Джосуа отклони поглед от гърба на Камарис и го изгледа за миг.