— Някога!? — извика Джосуа. — Елиас, какво се е случило с теб? Превърнал си се в нещо отвратително — нещо демонично!
Той отстъпи крачка назад и едва не рухна в отвора на стълбището, след което обърна нагоре ефеса на Найдел и с разтреперани ръце направи знака на Дървото върху гърдите си. Отвън тресна гръм и светлината потрепна. Кралят не откъсваше пустия си поглед от него.
— Не съм демон — отвърна Елиас, сякаш сериозно се беше замислил над казаното. — Не. Но много скоро ще бъда повече, много повече от човек. Вече мога да го почувствам, да почувствам как се отварям към ревящите сред звездите ветрове, да се почувствам като нощно небе, осеяно с блясъка на комети…
— Дано ми прости Усирис Изкупителя — въздъхна Джосуа. — Прав си, Елиас. Ти вече не си мой брат.
Спокойното лице на краля се сгърчи от ярост.
— А чия е вината за това?! Завиждаше ми още от дете и направи всичко възможно, за да ме унищожиш. Отне ми съпругата, моята любима Хилиса, открадна я и я предаде на смъртта! Оттогава не съм имал миг покой! — Кралят вдигна потрепващата си ръка. — Но това не ти беше достатъчно — не ти беше достатъчно да пронижеш сърцето ми, но пожела и полагащото ми се кралство! Ламтиш за короната ми, нали? — изрева той. — Ето, вземи я! — Той посегна към тъмната диадема. — Проклето желязо! През цялото време ме изгаря, направо ще полудея!
Той я изтръгна със стон от главата си и я запокити на пода. Върху челото му остана корона от съсухрена, разранена, почерняла кожа.
Джосуа отстъпи още една крачка. Очите му бяха пълни с ужас и болка. По страните му потекоха сълзи.
— Моля за… милосърдието на Ейдон! Моля се за душата ти, Елиас. — Принцът повдигна отсечената си ръка, сякаш за да отпъди гледката. — О, Господи, нещастнико! — Той изпъна гръб, вдигна Найдел и го протегна така, че върхът му затрептя пред гърдите на краля. — Но ти трябва да предадеш този прокълнат меч. Остават броени мигове, докато се появи Приратес. Не мога да чакам.
Кралят провеси брадичка и огледа втренчено Джосуа изпод вежди; главата му увисна, сякаш вратът му беше счупен. Гъста капка кръв се процеди от челото му, където беше стояла короната.
— А-а. А-а. Значи е дошло времето? Това ме обърква, след като вече всичко се е случило — или така изглежда…
Той вдигна сивото нещо и то моментално придоби осезаемост — дълго острие, набраздено с огнени ивици. Тиамак се вцепени от страх, но не помръдна от мястото си, неспособен дори да отмести поглед.
— Добре тогава…
Джосуа подскочи с вик напред и Найдел блесна като светкавица. Кралят замахна леко с Печал и отби удара, но не отвърна. Джосуа отскочи назад, разтърсен като от треска. Тиамак се запита дали не го е разтърсило самото докосване до сивия меч. Принцът отново се метна напред и сякаш безкрайно дълго се опитваше да пробие защитата на брат си. Елиас се сражаваше като насън, придвижвайки се с внезапни спазми, но напълно достатъчни, за да блокира нападенията на Джосуа винаги в последния момент, сякаш предварително знаеше къде точно ще го атакува принцът.
Най-накрая Джосуа се отдръпна, за да си поеме въздух. Потта върху челото му отрази блесналата навън светкавица.
— Сам виждаш — каза Елиас, — че е твърде късно за такива груби методи. — Той замълча, докато камбаните се олюляха в глух тътен. — Твърде късно. — Мътните му очи грейнаха, щом надигна Печал. — Но за мен не е твърде късно да изпитам задоволство от едно малко възмездие за всички злини, които си ми сторил — смъртта на съпругата ми, заплахата над трона ми, настройването на дъщеря ми срещу мен. По-късно ще имам други грижи. Но засега мога да се съсредоточа върху теб, мой някогашен братко.
Той пристъпи напред с превърналия се в размазано петно меч.
Джосуа се отбраняваше отчаяно, но силата на краля беше нечовешка. Той моментално изтика Джосуа до южния прозорец и въпреки необичайната скованост на движенията си стоварваше върху принца тежки удари — Джосуа едва успяваше да отбива само най-смъртоносните. Деликатният Найдел не беше в състояние да отблъсне краля и след броени мигове Джосуа беше притиснат до парапета на прозореца, неспособен повече да се защитава. Неочаквано Елиас протегна ръка, сграбчи Найдел за острието и го изтръгна от пестника на Джосуа. Обезумял от отчаяние, Тиамак изскочи от стълбището, метна се върху гърба на краля, докато той надигаше Печал, и се вкопчи в ръката му, с която държеше меча.
Това не помогна за спасението на принца. Джосуа вдигна ръце, за да се защити, но сивото острие се стовари върху шията му. Тиамак не видя раната, но чу отвратителния звук от посичането и усети разтърсването по цялата дължина на ръката на краля. Главата на Джосуа се килна и цялото му тяло залитна на една страна, а от врата му плисна кръв. Принцът се отпусна като празен чувал и остана да лежи безжизнен на пода.