Огромната невидима камбана отекна отново, сякаш Божият чук се стовари върху ада. Пламъци облизаха заледените стени на камбанарията.
— Насред древните камъни на Тистерборг очаква един от Червеноръките. За своя повелител и теб той използва силата на това място и отваря процеп в междупространствата. Той раздипля първата от А-Генай'асу'е и поражда Първата къща.
Саймън усети мразовитото, ужасяващо нещо, което чакаше, да се усилва. Беше навсякъде около Кулата на Зеления ангел и се приближаваше като дебнещ звяр, който се прокрадва в мрака към огъня.
— На Вентмаут — извика Приратес, — върху канарите над безграничния океан, където някога пламтеше Хайесфур за пътниците от изгубения Запад, сега се издига Втората къща. Слугата на Краля на бурите е там сега и много по-огромен огън се издига към небесата.
— Не… дей… — Скован в заклинанието на Приратес, Бинабик се напрегна да се отдели от стената. Гласът му сякаш идваше от безкрайно далеч. — Не… дей…!
Свещеникът махна към него и тролът стихна, сгърчен безпомощно.
Камбаната отново отекна и мощта й запулсира, нараствайки с вибрациите на тътена. До слуха на Саймън достигнаха викове от болка и ужас на езика на ситите. Червени отблясъци пробягаха по надвисналите от сводестия таван на камбанарията ледени висулки.
— Над Хасу Вале до древния Ридаещ камък, където Древната преди Древната някога е танцувала под вече изгаснали звезди, е издигната Третата къща. Слугата на Краля на бурите разпалва друг пламък до небесата.
Елиас внезапно се олюля назад и се приведе. Острието на Печал потрепна, но продължи да докосва другите два меча.
— Приратес — задъха се той, — нещо… нещо ме изгаря… отвътре!
— Татко!
Гласът на Мириамел беше едва доловим, но лицето й беше сгърчено от ужас.
— Защото настъпи времето, величество — отвърна алхимикът. — Ти се променяш. Твоята тленност трябва да бъде изпепелена с пречистващ пламък. — Той посочи към принцесата. — Погледни, Елиас! Виждаш ли какво ти причинява слабостта? Разбираш ли докъде ще те доведат преструвките на обичта? Тя ще те превърне в старче, което хленчи да го нахранят и се подмокря в леглото!
Кралят се изправи и обърна гръб на Мириамел.
— Няма да успее да ме прекърши — изсъска той през зъби. Изричаше всяка дума с усилие. — Аз ще… приема… обещаното.
Саймън видя, че свещеникът се усмихва, макар челото му да беше плувнало в пот.
— Ще го получиш.
И отново вдигна ръце. Саймън се напрегна, докато не му се стори, че слепоочията му ще се пръснат, но не можа да се дръпне от кръстосаните мечове.
— В твърдината на брат ти, Елиас — продължи Приратес, — в сърцето на неговото предателство — в Наглимунд — ние издигаме Четвъртата къща!
Саймън отново зърна непознатото черно небе в рамката на прозореца. Долу в ниското Хейхолт се беше превърнал в гора от бледи, изящни кули. Сред тях пълзяха пламъци. Странната гледка не изчезна. Хейхолт го нямаше, изместен от… Асу'а? До слуха му достигнаха отекващите писъци на ситите и рева на пожарите.
— А сега Петата къща! — извика Приратес.
Звънът на призрачната камбана този път върна пред погледа на Саймън гледката на буреносни облаци и снежни вихрушки. Пронизителните ситски писъци отстъпиха пред приглушените викове на простосмъртни.
— Насред Езерото на Трите дълбини Утук'ку отстъпва мястото си на последния от слугите на Краля на бурите и под нас израства Петата и последна Къща.
Приратес разпростря ръце с дланите надолу и цялата кула се разтресе. Някакво засмукващо притегляне прониза Блестящ гвоздей надлъж, премина в ръката на Саймън, сграбчи сърцето му, а след това и мислите му, сякаш искаше да ги изтръгне. Срещу него Камарис беше оголил зъби в мъчителна гримаса, а Трън се тресеше в пестника му.
Гейзер от ледена синя светлина избухна през пода на камбанарията, забушува и запращя, щом мина през чернотата, където се докосваха мечовете. Помръкнала и изкривена, светлината мина покрай лицето на Саймън и се разплиска върху блещукащия таван като синкави искри. Саймън усети как цялото му тяло се сгърчва в конвулсии, докато могъщите енергии се вихреха около и през него. Сред разпокъсаните му мисли отприщените духове на трите меча потрепнаха в триумф. Той се опита да отвори уста и да изкрещи, но челюстите му сякаш бяха заключени и Саймън само изскърца със зъби. Ослепителна синя светлина изпълни очите му.
— А ето че и Трите меча успяха да достигнат до това място под Звездата-завоевател. Печал, защитникът на Асу'а, камшикът за живите; Трън, звездното острие, знамето на умиращия Империум; Блестящ гвоздей, последното желязо на изчезналия Запад.