— Макар отецът да се кълне, че това няма нищо общо с нашите сражения тук — продължи Джирики, — изглежда, Утук'ку и нейният съюзник не са го знаели. Кралицата на Накига знаеше, че Амерасу се е срещала с Камарис. Може би се е сдобила с това знание от Първата баба по време на техните тестове на волята. Неочакваната и внезапна поява на Камарис на сцената, при това вероятно с някакъв много съществен съвет от страна на Амерасу, както и с продължителния му опит с един от Великите мечове… — Джирики поклати глава. — Не можем да сме сигурни, но вероятно са решили, че рискът е прекалено голям. Може би са си помислили, че след смъртта на Камарис мечът ще си намери нов приносител, който едва ли би усложнил техния план. Все пак Трън не беше предано същество като вълчицата на Бинабик.
Саймън се облегна назад и се вторачи в нищото.
— Значи всичките ни надежди, цялото търсене на мечовете е било само капан. В който сами влязохме като деца.
Той се намръщи. Исгримнур знаеше, че упреква себе си.
— Дяволски хитър капан — обади се херцогът. — Замислян и осъществяван в продължение на много дълго време. Но накрая загубиха.
— Сигурни ли сме? — Саймън се обърна към Джирики. — Убедени ли сме, че са загубили?
— Исгримнур разказа как побягнали Хикеда'я, когато кулата рухна — тези от тях, които оцелели. Не съжалявам, че не ги е подгонил, защото останаха съвсем малко, а ние раждаме деца много рядко. Много загинаха в Наглимунд и много тук. Фактът, че са побягнали, вместо да се сражават до смърт, говори много: те са разбити.
— Дори след като Утук'ку изтръгна контрола над Езерото от нас — добави Адиту, — ние продължихме да се сражаваме. И когато Инелуки се появи горе, усетихме. — Дългата пауза беше красноречива. — Беше ужасно. Но усетихме и когато неговото простосмъртно тяло — тялото на крал Елиас — умря. Инелуки беше напуснал своето място-никъде, което беше негово убежище, и рискува фаталното разпадане, за да се завърне в света. Рискува и загуби. Със сигурност нищо не е останало от него.
Саймън повдигна вежда.
— А Утук'ку?
— Тя оцеля, но силата й е разрушена. Тя също рискува много и единствено нейните магии закрепиха съществото на Инелуки в кулата в момента, когато Времето беше върнато обратно. Провалът я порази. — Адиту втренчи кехлибарените си очи в него. — Аз я видях, Сеоман, видях я в мислите си така ясно, сякаш беше застанала пред мен. Огньовете на Стормспайк са изпепелили всичко и залите са пусти. Тя е съвсем сама, а сребърната й маска е строшена.
— Искаш да кажеш, че си я видяла? Видя лицето й?
Адиту наклони глава.
— Ужасът от собствената й древност я накара да скрие чертите си много отдавна, но на теб, Сеоман Снежен кичур, тя би се сторила само една старица. Чертите й са сбръчкани и увиснали, а кожата й е на петна. Утук'ку Сейт-Хамакха е Най-древната, но мъдростта й беше унищожена от егоизъм и суета още преди векове. Срамуваше се, че годините са я променили. А сега дори ужасът и мощта, които владееше, вече ги няма.
— Значи силата на Стормспайк и Белите лисици е сразена — обади се Исгримнур. — Понесохме много загуби, но можехме да понесем и много повече, Саймън — да загубим всичко. Имаме много, за което да благодарим на теб и на Бинабик.
— И на Мириамел, — добави тихо Саймън.
— И на Мириамел, разбира се.
Младият мъж огледа събралите се и отново се обърна към херцога.
— Знам, че още нещо ви доведе тук. Вие отговорихте на въпросите ми. Какви са вашите?
Исгримнур не можеше да не си даде сметка за порасналата самоувереност на Саймън. Беше все така учтив, но тонът му подсказваше, че не се подчинява на никого. Както и трябваше да бъде. Същевременно долови някакъв подмолен гняв, което го накара да се поколебае, преди да заговори.
— Джирики ми разказа за теб, за твоето… наследство. Трябва да призная, че бях изумен, но не мога да не му вярвам, след като съвпада с всичко останало, което научихме — за Джон, за ситите, всичко. Мислех, че ние ще ти съобщим новината, но нещо в изражението ти ми подсказа, че вече си разбрал.
Устните на Саймън потрепнаха в странна полуусмивка.
— Така е.
— Тъй че знаеш, че във вените ти тече кръвта на Ейлстан Фискерн. — Исгримнур повиши глас: — Последният крал на Еркинланд от вековете преди Престър Джон.
— И основател на Лигата на свитъка — добави Бинабик.
— И който всъщност е убил дракона — продължи сухо Саймън. — Какво от това?
Независимо от спокойния тон, отдолу се долавяше нещо напрегнато и застрашително. Исгримнур се озадачи. Но преди да успее да каже нещо, заговори Джирики: