Той я притегли до себе си, сякаш искаше да я погълне и да бъде погълнат. От очите му бликнаха сълзи.
— От толкова отдавна те обичам — прошепна той.
Саймън се събуди много бавно. Тялото му беше тежко, изпълнено с топлина и сякаш без кости. Мириамел беше сгушила глава в ямчицата под рамото му, а косата й притискаше нежно бузата и врата му. Беше увила стройните си крака около тялото му, а едната й ръка лежеше върху гърдите му и пръстите й докосваха брадичката му.
Той я привлече към себе си. Тя измърмори сънено и тръкна глава по рамото му.
Покривалото на шатрата изшумоля. В отвора изникна силует, малко по-тъмен на фона на среднощното небе.
— Саймън? — прошепна някой.
С разтуптяно сърце от притеснение за принцесата, Саймън се опита да се надигне. Мириамел промълви недоволно, щом свали ръката й от гърдите си.
— Бинабик? — попита той. — Ти ли си?
Тъмната сянка се промъкна вътре и пусна покривалото зад себе си.
— Тихо. Сега ще запаля свещ. Не казвай нищо.
Чу се глухо щракане на кремък и огниво, след което сред тревата до входа на шатрата трепна малко пламъче, което се засили върху фитила на свещта и шатрата се изпълни с меко сияние. Мириамел простена уморено и зарови още по-дълбоко лице във врата на Саймън. Той зина изумен.
Над пламъчето потрепваше слабото лице на Джосуа.
— Гробът не ме иска — каза усмихнато принцът.
34. Раздяла
Сърцето на Саймън подскочи.
— Принц Джосуа!?
— Кротко, момче. — Джосуа се приведе напред. Очите му за миг се разшириха, щом зърна сгушената върху главата на Саймън глава, но усмивката отново се появи на лицето му. — А! Да сте благословени и двамата. Накарай я да се омъжи за теб, Саймън. Всъщност едва ли ще се наложи да я убеждаваш дълго. С твоя помощ ще стане прекрасна кралица.
Саймън разтърси изумено глава.
— Но… но ти… нали… — Той млъкна и си пое дъх. — Ти си мъртъв. Или поне всички мислят така!
Джосуа приседна, навел свещта така, че тялото му закриваше пламъка.
— Би трябвало.
— Тиамак видял врата ти строшен! — прошепна Саймън. — А и никой не би могъл да се измъкне оттам след нас.
— Тиамак видя само удара — поправи го Джосуа. — Вратът ми наистина трябваше да е строшен, както и е, тъй като ужасно ме боли. Но аз вдигнах ръката си. — Той протегна лявата си ръка и разкъсаният ръкав се вдигна нагоре. Деформираната гривна от оковите на Елиас все още стягаше подпухналата му китка. — Брат ми и Приратес забравиха за подаръка, който сами ми бяха направили. Има нещо поетично в това или пък Бог искаше да изпрати знак за цената на страданието. — Ръкавът на принца скри гривната. — Почти не можех да помръдна ръката си два дни, след като дойдох на себе си, чак сега отново започвам да я усещам.
Мириамел се размърда и отвори очи. В първия момент очите й се разшириха от ужас, после тя се надигна, притиснала одеялото пред гърдите си.
— Чичо!
Усмихвайки се съзаклятнически, той вдигна пръст пред устните си. Тя усука одеялото около себе си, като остави Саймън почти гол на студения въздух, прегърна чичо си и се разрида. Джосуа също почти заплака. След малко Мириамел се дръпна, огледа голите си рамене и се изчерви. Светкавично се стовари върху постелята и дръпна одеялото до брадичката си. Саймън се възползва с благодарност от своята половина от одеялото.
— Как е възможно да си жив? — възкликна тя, като се смееше и попиваше очи с крайчеца на завивката.
Джосуа отново заобяснява, показа и изкривената гривна.
— Но как успя да се измъкнеш? — Саймън нямаше търпение да чуе историята до края. — Кулата рухна!
Принцът поклати глава. Сенките по стената на шатрата се размърдаха.
— Това не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че Камарис ме е понесъл и ме е свалил долу още в първите моменти. Приближих се до доста огньове миналата нощ и чух всевъзможни неща. Изглежда, объркването, пушеците и огънят са били толкова силни, че той може би е слязъл по стълбите преди вас. Ние проникнахме в кулата от долу, през тунелите. Предполагам, че се е върнал по същия път. Онова, което знам със сигурност, е, че се събудих под звездите, сам на брега до Кинслах. А кой освен Камарис би имал силата да ме пренесе толкова надалеч?
— Ако е слязъл надолу преди нас, Кадрах би трябвало да види.