Щом се измъкна като къртица от дупката си, гледката на двореца потвърди най-лошите й страхове. Докато си проправяше път през залите и през развалините на това, което някога беше неин дом и гордост, сърцето й се сви. Тя прокле хората или създанията, които бяха направили всичко това, с такива яростни проклятия, че отец Дреосан би пребледнял. Разтърси я гняв като унищожителен пожар.
А когато излезе сред почти опустошения Вътрешен двор, изумлението й нямаше граници. Кулата на Зеления ангел беше превърната в камара рухнали камъни и всичко наоколо беше покрито с овъглени отломъци от скорошно сражение, но скитащите из останките непознати твърдяха, че Елиас е мъртъв и всичко отново ще си дойде на мястото.
На устата на всички тях, както и на тези, които срещаше по пътя си надолу към Ерчестър, бяха имената на кралската дъщеря Мириамел и някой си Снежен кичур. Именно те двамата — за него казваха, че е велик герой от сраженията на изток, който унищожил дракон — свалили Върховния крал. Скоро щели да се женят. Скоро всичко щяло да си дойде на мястото. Всеки повтаряше едно и също: скоро всичко ще си дойде на мястото.
Рейчъл сумтеше под носа си — само хора, които никога не бяха носили нейните отговорности, можеха да си мислят, че възстановяването на всичко наоколо би могло да отнеме по-малко от години, — но въпреки това изпитваше странно любопитство и мъждукаща слаба надежда. Може би все пак наистина се задаваха по-добри дни. Всички повтаряха, че е умрял и Приратес, овъглен сред пламъците, погълнали огромната кула. Значи справедливостта най-после беше възтържествувала. Мъчителните загуби на Рейчъл най-накрая бяха отмъстени, макар и с огромно закъснение.
А може би, мина и през ума, Гутулф също беше спасен и изведен от мрака. Заслужаваше по-добра съдба, отколкото да се скита без посока, докато светът над земята се връщаше към нещо като нормалния си порядък.
Любезни хора в Ерчестър споделиха с нея собствените си нищожни запаси и й дадоха подслон да преспи. Цяла вечер беше слушала истории за принцеса Мириамел и героя Снежен кичур — воина-княз с драконов белег. Може би, съобрази тя, след като нещата се поуспокоят, би могла да предложи услугите си на новите владетели. Ако беше отгледана и възпитана, както подобава, млада жена като Мириамел положително би разбрала нуждата от порядък и чистота. Рейчъл се съмняваше, че отново би могла да е така всецяло всеотдайна в работата си, както преди, но все още можеше да предложи това-онова. Беше стара вече, но все още можеше да е полезна.
Рейчъл Драконката вдигна очи. Докато мислите й се щураха без посока, краката я бяха отвели до Площада на битките, където беше запален огромен огън. Колкото и оскъдни да бяха запасите, някой се беше постарал да вдигне пир по средата на просторния площад. Малкото останали жители на Ерчестър се блъскаха наоколо, крещяха, пееха и танцуваха около огъня. Врявата беше оглушителна. Рейчъл взе един сушен плод, подаден й от някаква млада жена, и се отдалечи до един притулен ъгъл, за да похапне. Приседна до стената на един магазин и се загледа в навалицата.
Покрай нея мина млад мъж и я погледна за момент. Беше слаб и с печално лице. Рейчъл премигна. Нещо в него й беше познато.
Изглежда, и той си помисли същото, защото се обърна и тръгна към нея.
— Рейчъл? — попита той. — Не си ли Рейчъл, управителката на камериерките?
Тя го изгледа, но не й дойде наум никакво име. Главата й беше изпълнена с крясъците на хората по покривите, които викаха на приятелите си по площада.
— Аз съм — отвърна тя. — Бях.
Той пристъпи неочаквано към нея, което я постресна, и я прегърна.
— Не ме ли помниш? Аз съм Джеръмайъс! Момчето на свещаря! Помогна ми да избягам от двореца.
— Джеръмайъс — възкликна тя и го потупа лекичко по гърба. Значи беше оцелял. Това беше добре. Беше щастлива. — Разбира се.
Той отстъпи една крачка и я огледа.
— През цялото време ли си била тук? Никой не те е виждал в Ерчестър.
Тя тръсна глава с изненада. Защо пък е дотрябвала на някого да я търси?
— Имах една стая… намерих едно местенце. Под двореца. — Тя вдигна ръце, неспособна да обясни всичко случило се — Скрих се. А накрая се измъкнах.
Усмихнат, Джеръмайъс сграбчи ръката й.
— Тръгвай с мен. Има хора, които ще искат да те видят.
Като протестираше, без сама да знае защо — надали имаше какво друго да прави възрастна жена като нея, — Рейчъл се остави да я помъкнат сред блъсканицата през Площада на битките. Джеръмайъс я повлече след себе си и преди да е успяла да му каже да я остави, минаха толкова близо покрай огъня, че тя усети топлината да прониква чак в замръзналите й кокали. Промъкнаха се през друга малка тълпа и се приближиха до редица облечени в ризници войници, които бяха кръстосали копия, препречвайки пътя им, но Джеръмайъс пошепна нещо в ухото на капитана и стражите ги пропуснаха. Рейчъл се учуди какво толкова му е пошепнал Джеръмайъс, но не й беше останал въздух, за да го попита.