— Разбира се. — Гутрун изхлипа. — Но той много ми липсва, Исгримнур!
Очите му се напълниха със сълзи и той изруга тихичко, но веднага направи припряно знака на Дървото.
— И на мен ми липсва, жено. Как иначе. Но имаме да се грижим за толкова други и за Елвритшала. Както и за двете кръщелничета в Кванитупул.
— Кръщелничета, за които дори не мога да се похваля! — отсече възмутено тя, след което се засмя тихичко и тръсна глава.
Останаха още известно време, докато не се смрачи съвсем и плочата не потъна в сумрак. След което излязоха във вечерната дрезгавина.
Всички бяха насядали около Голямата маса на Джон в трапезарията. По всички стенни стойки бяха набучени факли, а върху масата бяха наредени свещи, така че продълговатата зала преливаше от светлина.
Мириамел се надигна и синята й рокля прошумоля сред възцарилата се тишина. Диадемата над челото й проблесна на светлината на факлите.
— Добре дошли на всички. — Гласът й беше кротък, но уверен. — Този дом е ваш, какъвто ще бъде винаги. Идвайте винаги, когато пожелаете, и оставайте толкова, колкото ви хареса.
— Но не по-рядко от веднъж в годината — добави Саймън и надигна чашата си.
Тиамак се разсмя.
— За някои от нас това е доста дълго пътуване, Саймън — обади се той. — Но винаги ще правим всичко възможно.
До него Исгримнур стовари чашата си върху масата. Беше направил вече няколко здравословни набези към запасите от бира и вино.
— Прав е, Саймън. А като си говорим за дълги пътувания, не виждам дребосъка Бинабик.
Саймън се изправи и прегърна през рамо Мириамел, притисна я до себе си и я целуна по главата.
— Бинабик и Сиски ни изпратиха съобщение по една птичка. — Той се усмихна. — В момента празнуват Обреда на съживяването — Слудиг знае за какво говоря, тъй като всички ние едва не загинахме заради него, — а след това се спускат със своя народ от планината до Езерото на Синята кал. След това ще ни посетят тук. — Усмивката на Саймън се разшири. — А следващата година двамата със Слудиг ще им направим посещение сред върховете на Минтахок!
Слудиг закима енергично в отговор на отправените към него приветствени жестове.
— Тролът ме покани, от името на всички — отсече горделиво той. — Аз съм първият крохок, както там ни наричат. — Той вдигна чашата си. — За Бинабик и Сиски! Дълъг живот и много деца!
Тостът му беше посрещнат с възторжени възгласи.
— Наистина ли си мислиш, че ще се измъкнеш на такова приключение без мен? — попита Мириамел съпруга си. — И да ме оставиш тук да върша цялата работа?
— Дано имаш късмет да изпревариш Мири — изкикоти се Исгримнур. — Ето една жена, която е обиколила повече свят дори от теб!
Гутрун го сръга с лакът.
— Остави ги да си поговорят.
Исгримнур се обърна и я целуна по бузата.
— Естествено.
— В такъв случай ще отидем заедно — отвърна Саймън. — Ще направим кралска обиколка.
Мириамел го изгледа остро, след което се обърна към Рейчъл Драконката, която беше спряла до отсрещната врата на залата, за да нахока тихичко един прислужник. Рейчъл смръщи чело при високомерното подмятане на Саймън. Двете с Мириамел се спогледаха с развеселено негодувание.
— Имаш ли някаква представа какви главоболия ще ни коства това? — попита Мириамел. — Да вдигнем целия двор сред планините на Ийканук?
Саймън обходи с поглед вторачените в него развеселени лица на гостите в залата. След това зарови пръсти в червеникавата си брада и се ухили.
— Все още не съм съвсем цивилизован, но те правят всичко възможно. — Мириамел го бодна в ребрата и отново се притисна към него. Той вдигна високо чашата си. — Толкова е хубаво, че ви виждаме всички заедно. Следващият тост! За компанията на принца! Само да имаше възможност Джосуа да ни види. Но съм сигурен, че той се радва на уважение, където и да е!
Всички присъстващи се разсмяха — до един бяха посветени в тайната.
Тиамак се надигна.
— Всъщност нося ви вест от… един отсъстващ приятел. Изпраща ви огромната си обич и иска да знаете, че той, съпругата му и децата им са добре.
Съобщението беше приветствано с одобрителни викове.
Исгримнур се надигна неочаквано — олюляваше се едва забележимо.
— И да не забравим да пием за всички останали, които се сражаваха и паднаха, за да сме сега тук — извика той. — Всички до един. — Гласът му потрепна. — Бог да пази душите им. И да не ги забравим никога!