Докато оглеждаше помещението, херцогът забеляза една мъничка фигура на входа в другия край на залата и се ухили. Беше малкият Пасевалис — очевидно отново се беше измъкнал от майка си и нейните придворни дами. Беше дошъл, не се съмняваше Исгримнур, да види истински рицари.
„Е, поне има какво да види“.
Барон Серидан Метесис се надигна от стола си начело на масата и вдигна чашата си. Зад гърба му синият жерав, гербът на метесанския род, бе разперил широко криле върху закаченото на стената знаме.
— Да приветстваме нашите гости — високо каза баронът. Иронична усмивка леко сбръчка опаленото му от слънцето брадато лице. — Аз несъмнено съм вече изменник дори поради простата причина, че те допуснах тук, принц Джосуа, така че няма да ми навреди допълнително, ако вдигна чаша за твое здраве.
Исгримнур беше установил, че харесва и уважава Серидан. Той не отговаряше на наивната представа за безпомощен набански барон: с дебелия си врат и набраздено от бръчки селско лице приличаше по-скоро на жизнерадостен пройдоха, отколкото на наследствен господар на огромно феодално имение, но очите му бяха проницателни, а маниерите му — подвеждащо присмехулни. Владееше Западния език толкова добре, че красноречието на малкия Пасевалис вече не се струваше изненадващо на херцога.
След тоста Джосуа също се изправи и вдигна чашата си, за да благодари на хората от Чазу Метеса за гостоприемството им. Жестът му беше посрещнат с любезни усмивки и одобрително мърморене, които се сториха на Исгримнур малко пресилени. Щом принцът седна, шепотът около масата отново се засили, но Серидан даде знак да запазят тишина.
— И така — обърна се той към Джосуа и направи необходимата пауза, за да го чуят всички. — Ние изпълнихме задълженията, които добронамерените ейдонити дължат на близките си, а някои биха казали, че направихме и доста повече от това, като имам предвид, че ти пристигна в нашите земи неканен и с цяла армия зад гърба си. — Устата му се усмихваше, но погледът му беше хладен. — Ще видим ли утре сутринта гърба на тази армия, принц Джосуа?
Исгримнур насмалко да ахне от изненада. Предварителните му предположения бяха, че баронът ще отпрати незначителните представители на местното благородничество, за да разговаря насаме с принца, но Серидан явно имаше други намерения.
Джосуа също изглеждаше сепнат, но бързо отвърна:
— Ако ме изслушаш и останеш непреклонен, бароне, наистина ще видиш гърбовете ни малко след изгрев. Хората ми не са вдигнали лагер пред стените ти като заплаха срещу вас. Ти не си ми направил нищо лошо и аз също няма да ти направя нищо лошо.
Баронът го изгледа продължително, после се обърна към брат си.
— Какво мислиш, Бриндалис? Не е ли странно, че един еркинландски принц иска да мине през нашите земи? Къде би могъл да отива?
Слабото лице на Бриндалис имаше доста общи черти с това на барона, но ако при Серидан те изглеждаха закачливо заплашителни, зад тези на Бриндалис се спотайваше умора и нерешителност.
— Ако не отива към Набан — отвърна тихо той, — вероятно е намислил да се отправи направо към морето.
Бриндалис се усмихна унило. Трудно беше да си представи човек, че този мъж е баща на бушуващия от енергия Пасевалис.
— Наистина отиваме в Набан — каза Джосуа. — Това не е никаква тайна.
— И каква би могла да е целта ти, която да не заплашва мен и моя сеньор херцог Бенигарис? — попита Серидан. — Защо не би трябвало да те пленя?
Джосуа огледа смълчаната зала. Най-важните представители на Чазу Метеса седяха около дългата маса и ги наблюдаваха съсредоточено.
— Сигурен ли си, че искаш да говоря напълно открито?
Серидан направи нетърпелив жест.
— Не искам да давам повод да се говори, че не съм разбрал дали да ти позволя да минеш през моите земи, или да те задържа за Бенигарис. Говори, а хората ми ще бъдат свидетели.
— Отлично. — Джосуа се извърна към Слудиг, който, макар да беше пресушил чашата си няколко пъти, следеше разговора много внимателно. — Ще ми подадеш ли свитъка?
Щом жълтобрадият римър бръкна в Джоба на наметалото си, Джосуа каза на Серидан:
— Както вече заявих, бароне, отиваме в Набан. И отиваме там с надеждата да свалим Бенигарис от Санселан Махистревис. От една страна, защото е съюзник на моя брат и падането му ще отслаби позициите на Върховния крал. Обстоятелството, че Елиас и аз сме във война, не е тайна, но причините за това са сравнително неизвестни.