— Ако смяташ, че са съществени — отвърна спокойно Серидан, — кажи ги. Имаме много вино и сме си у дома. Твоята малка армия е тази, която може да потегли или да не потегли на разсъмване.
— Ще ти кажа, защото не бих молил съюзниците ми да воюват, без да знаят за какво — добави Джосуа.
— Аха! Съюзници? Да воюват!? — Баронът се навъси. — Тръгваш по опасен път, Безръки. Бенигарис е мой сеньор. Истинско безумие е дори само да се замислям да позволя на хората ти да преминат, като знам онова, което знам, но показвам уважение към баща ти, като ти разрешавам да говориш. Но да те слушам да предлагаш да воювам на твоя страна е лудост!
Той махна с ръка и двайсетина въоръжени мъже, застанали в сенките край стените, се размърдаха заплашително.
Джосуа не трепна; не откъсваше очи от Серидан.
— Както вече казах — продължи принцът, — ще ти изложа причините, поради които Елиас следва да бъде свален от Престола от драконова кост. Но не сега. Преди това трябва да ти съобщя други неща. — Той взе свитъка от ръката на Слудиг. — Най-преданият ми рицар сър Деорнот от Хеуеншайър взе участие в битката, когато херцог Леобардис, бащата на Бенигарис, дойде да ми помогне в Наглимунд.
— Леобардис избра твоята страна — прекъсна го Серидан. — Бенигарис избра страната на брат ти. Решението на стария херцог не може да повлияе на моята лоялност към сина му. — Въпреки думите на барона Исгримнур долови в погледа му нещо, което го накара да си помисли, че Серидан би предпочел старият херцог да е все още жив и лоялността му да не му създава подобни грижи. — Но какво общо има с Метеса този сър Деорнот?
— Вероятно повече, отколкото би могъл да предположиш.
В тона на Джосуа за първи път прозвуча нотка на раздразнение.
„Спокойно, момче“. Исгримнур подръпна обезпокоено брадата си. „Не позволявай скръбта ти към Деорнот да те подведе. Не прекалявай. Все пак Серидан те слуша“.
Сякаш доловил неизречената мисъл на стария си приятел, Джосуа направи пауза и пое дъх.
— Прости ми, барон Серидан. Разбирам лоялността ти към рода на Рибарчето. Единственото, което искам да ти съобщя, са неща, които си заслужава да знаеш, а не да те съветвам какви би трябвало да са задълженията ти. Искам да ти прочета думите на Деорнот за случилото се в тази битка. Записани са от отец Странгиард — принцът посочи архиваря, който се опитваше да не бие на очи в края на дългата маса — с клетва пред него и пред Господа.
— Защо ще ми четеш някакъв си пергамент? — запита нетърпеливо Серидан. — Щом този мъж има да ни разкаже нещо, защо не застане тук пред нас?
— Защото сър Деорнот е мъртъв — отвърна Джосуа. — Падна от ръцете на тритингски наемници, които крал Елиас изпрати срещу мен.
При тези думи в залата настъпи оживление. Тритингите бяха едновременно обект на презрение и причина за страх за отдалечените барони на Набан — презрение, тъй като набанците ги смятаха почти за диваци, и страх, тъй като щом тритингите тръгнеха в някой от периодичните си яростни набези, баронства като Метеса понасяха най-голямата част от страданията.
— Чети.
Серидан очевидно беше разгневен. Исгримнур си помисли, че съобразителният барон вече се досеща за капана, в който го беше вкарала собствената му предпазливост. Беше се надявал да използва неловката и трудна ситуация, в която се бе оказал принцът, като го накара да признае изменничеството си пред много свидетели. Сега обаче със сигурност предугаждаше, че няма да му е лесно да пренебрегне думите на Джосуа. Ситуацията се беше оказала непредвидима. Но въпреки това господарят на Метеса не отпрати насядалите около масата: беше направил първия ход и трябваше да си понесе последствията. Херцогът на Елвритшала усети, че симпатиите му към този мъж се възвръщат.
— Накарах Деорнот да разкаже тази история на нашия свещеник преди битката за Нови Гадринсет — започна Джосуа. — Онова, което е видял, е достатъчно важно, за да не допусна възможността да умре заедно с него, тъй като имаше нищожна вероятност да оцелеем след тази битка. — Той вдигна свитъка и го разгъна с чукана на дясната си китка. — Ще прочета само частта, която мисля, че трябва да чуете, но с удоволствие ще ти го предоставя целия, бароне, за да можеш да го прочетеш на спокойствие.
Той направи малка пауза, след което продължи. Слушателите около масата се приведоха напред, жадни да научат още неизвестни неща през една нощ, която дълго щеше да бъде обсъждана в Метеса.
— „… Когато достигнахме полесражението, набанците бяха препуснали след граф Гутулф от Утаниат и неговите мъже, които се отдалечаваха с огромна бързина към склоновете на хълма Биволски гръб. Херцог Леобардис и триста рицари ги връхлитаха по такъв начин, че да се промъкнат между утаниатците и армията на Върховния крал, която все още беше далеч, както си мислехме.