Освен Джорген, единственият друг член на екипа беше Сейди, новото момиче. Тя се спъна в малкия праг между съблекалнята ѝ и коридора и едва не изпусна шлема си. Синята ѝ коса и характерни черти ми напомняха за… връщаха болезнени спомени.
Повечето от другите продължиха по коридора към стола, а аз изчаках Джорген — най-добре беше да се изправя срещу него сега, въпреки че той излизаше последен от кораба си и след всяка битка правеше подробна проверка, нищо че наземният екип щеше да свърши тази работа. Кималин ме чакаше и Сейди забърза към нас.
— Ти беше невероятна — рече тя, притисна шлема си към гърдите и грейна. Ангели небесни. Бяхме само един клас преди нейната група, така че бяхме почти на една възраст. Определено не изглеждахме млади като нея.
— Да, ти също летя добре — отбелязах.
— Гледаше ли ме?
Не я бях гледала, но кимнах окуражително.
— Може скоро да успея да стана като теб, Пумпал!
— Справи се чудесно, мила — обади се и Кималин и погали Сейди по рамото. — Само че никога не се опитвай да си каквато не си; нямаш достатъчно практика, за да го постигнеш.
— Така де, така — отвърна Сейди, бръкна в джоба си и извади малко тефтерче и молив. — Никога… който не си… — Тя записа казаното, сякаш бе древна мъдрост, въпреки че аз бях сигурна, че Кималин е измислила тези думи в момента.
Погледнах старата си приятелка. Беше ми добре известно, че няма начин да разгадая сериозното ѝ изражение, но блясъкът в очите разкриваше, че ѝ е много приятно някой да записва какво казва.
— Ще ми се да можех да те последвам днес, Пумпал. Изглеждаше опасно, докато беше там сама.
— Единственото, което трябва да следваш, Сейди — заяви строг глас, — са заповедите. Де да можеше и другите да се съобразяват с това.
Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера, че това е Джорген — щурмовият командир, понякога наричан Досадник, — който най-сетне ни беше настигнал и бе застанал зад мен.
— Ами, благодаря, господине — отвърна Сейди, след това отдаде чест и заситни към стола.
— Успех — прошепна Кималин и стисна ръката ми. — Дано получиш единствено онова, което заслужаваш. — След това, както можеше да се очаква, тя ме изостави.
Можех и сама да сразя звяра. Обърнах се, вирнах брадичка — след това трябваше да вдигна глава още малко. Защо трябваше да е толкова ужасно висок? Джорген Уейт, с наситено кафявата кожа, беше пример за крайна решителност и готовност да следва всички правила. Всяка вечер си лягаше с Кодекса за поведение на ЗСД и си го пъхваше под възглавницата, закусваше, докато слуша патриотични речи, и задължително използваше прибори, на които пишеше „Не позволявай на Спенса да се забавлява“.
Може и да съм си измислила някои от тези неща. Въпреки това имах чувството, че той прекарваше твърде много време от живота си в опити да се оплаква от мен. Аз бях расла около досадници и тормозители. Знаех как да се защитавам от човек, който…
— Спенса — каза ми той, — трябва да престанеш да бъдеш такава тормозителка…
— Ооооо — разнесе се гласът на Ем-бот от китката ми. — Добре казано.
— Млъквай — прошепнах аз. — Тормозителка ли? Тормозителка? — Сръчках Джорген в гърдите. — Как така тормозителка?
Той погледна пръста ми.
— Аз не мога да те тормозя — отвърнах. — По-висок си от мен.
— Не става така, Спенса — изръмжа Джорген и гласът му стана още по-нисък. — Освен това… какво имаш на лицето?
На лицето ли? Бях толкова объркана, че за момент забравих разправията с Джорген и погледнах към металната, полирана стена, за да видя отражението си. Под очите имах черни линии. Какво?
— Боя за лице — обясни Ем-бот от китката ми. — Боя, която са си слагали атлетите на старата земя. Ти самата каза на Кималин, че…
— Беше шега — оправдах се аз. Боята по кожата ми беше холограма, която Ем-бот беше прожектирал върху мен с помощта на мобилния си рецептор. — Слушай, Ем-бот, някой наистина трябва да пренапише програмата ти за хумор.
— Ооооо — отвърна той. — Извинявай. — Холограмата изчезна.
Джорген поклати глава, след това профуча покрай мен и забърза по коридора, остави ме да подтичвам след него, за да го настигна.
— Открай време си независима, Пумпал, разбирам го — заяви той. — Сега обаче използваш силите и статута си, за да изместиш всички други — включително Коб — и да правиш каквото искаш. Не обръщаш внимание на протокола и нарежданията, защото знаеш, че няма нищичко, което можем да направим по въпроса. Това са действията на тормозител.