— Опитвам се да защитя другите — опитах се да обясня. — Отвличам вниманието на врага! Превръщам се в мишена!
— Планът беше да направиш точно това, след това да ги поведеш обратно към нас, за да ги нападнеш отстрани. Имаше възможност да го направиш на няколко пъти, но ти предпочете да се биеш с тях сама. — Той ме погледна. — Опитваш се да докажеш нещо. Какво ти става напоследък? Преди винаги беше готова да работиш като част от екип. Ангели небесни, на практика ти изкова този екип. Защо сега се държиш по този начин? Сякаш си единствената важна.
Ами… Възраженията ми замряха. Знаех, че той е прав, също така знаех, че да редя извинения е все едно да се бия с неподходящо оръжие. С Джорген начинът беше само един. Да кажа истината.
— Те са твърдо решени да ме убият, Джорген — отвърнах. — Те ще хвърлят в боя всичко, с което разполагат, докато не ме убият.
Спряхме в края на коридора, под ярката бяла светлина.
— Знаеш, че е истина — казах и срещнах погледа му. — Те са разбрали какво представлявам. Ако ме унищожат, ще успеят завинаги да ни хванат в капан на Метален рой. Ще унищожат всички, само и само да се доберат до мен.
— Значи си решила да ги улесниш.
— Разсейвам ги, както вече ти казах, за да… — Думите заглъхнаха. Тъпият Досадник и тези негови всезнаещи очи. — Добре, де, добре. Опитвам се да се докарам до ръба. Единствения път, когато успях, единствения път, когато осъществих скок, бях по средата на експлозия. Бях отчаяна, застрашена. Затова си казах, че ако възстановя онова чувство, може да успея отново. Може да успея да разбера какво мога да постигна, какво… какво представлявам в действителност.
Той въздъхна, вдигна поглед към тавана с изражение, което ми се видя мелодраматично.
— Светците да са ни на помощ — измърмори той. — Пумпал, това е лудост.
— Дръзко е — отвърнах. — Воинът винаги изпитва себе си. Стига до крайности. Търси границата на уменията си.
Той ме погледна, но аз не трепнах. Джорген притежаваше умението да ме кара да казвам неща, които обикновено не признавах дори пред себе си. Може би тъкмо това го правеше добър щурмови командир. Ангели небесни, фактът, че успяваше поне донякъде да ме вкарва в правия път, за мен бе доказателство за това.
— Спенса — продължи той. — Ти си най-доброто, което имаме. Ти си жизненоважна за ЗСД… и за мен.
Неочаквано усетих колко близо е застанал. Наведе се малко и за момент ми се стори, че му се иска да се наведе още повече. За съжаление, имаше нещо, което ни спираше и пречеше на онова, което можеше да се случи между нас. Първо, връзката между пилот и щурмови командир беше трудна.
Имаше и друго. Той беше олицетворение на реда, докато аз… ами, аз не бях. А и аз не знаех нито какво съм, нито коя съм. Когато бях откровена пред себе си, трябваше да призная, че затова отношенията ни не бяха напреднали през изминалите шест месеца.
Джорген се отдръпна.
— Знаеш, че Националното събрание казва, че си твърде ценна, за да рискуваме живота ти в битка. Те искат да те запазят.
— Нека опитат — ядосах се аз.
— Понякога и аз си казвам същото — рече той, след това се усмихна с обич. — Трябва ли да им даваме муниции? Ти си част от екип. Ние сме част от екип. Не мисли, че трябва да правиш всичко сама, Спенса. Моля те. И в името на звездите, престани да се опитваш да си навлечеш опасности. Ще намерим друг начин.
Кимнах, но… лесно му беше да казва подобни неща. Бабчето си спомняше, че дори когато нашите прадеди са били част от звездния флот, останалите са се страхували от такива като мен.
Хората от машинното. Властелините на хипердрайва. Ние бяхме странни. Може би дори имаше нещо нечовешко у нас.
Джорген вкара кода си за вратата в края на коридора, но преди да довърши, вратата се отвори. Кималин я беше задействала от другата страна.
— Приятели — задъхваше се тя. — Приятели.
Намръщих се. Обикновено не се вълнуваше чак толкова.
— Какво има?
— Родж ми каза нещо — обясни тя. — Инженерите работят над компютърните системи на платформата. Току-що са открили нещо. Запис.
4.
Двамата с Джорген последвахме Кималин до стаята, която всички наричаха библиотеката, въпреки че нямаше книги. Тук корпусът на инженерите работеше непрекъснато над старите депа с данни. Бяха изтръгнали няколко от панелите на стените, за да оголят мрежи от жици, които бяха прокарани вътре също като сухожилия. Въпреки че голяма част от тази платформа се беше включила онлайн с минимални усилия, ние нямахме достъп до няколко от компютърните системи.