Кималин ни поведе при група инженери в гащеризони като на наземните екипи, които бъбреха развълнувано, скупчени около огромен монитор. Огледах се за останалите от ескадрата, но ги нямаше — бяхме само аз, Джорген, Кималин и офицери от екипа на адмирала. Подръпнах широкия си пилотски костюм, който беше потен след битката.
— Де да се бях преоблякла — прошепнах на Джорген.
— Мога да създам холограма на ново облекло! — предложи Ем-бот. — То…
— И как точно ще промени това факта, че съм потна? — попитах го аз. Откакто имахме гривната за дистанционна връзка и холограмите работеха, той непрекъснато търсеше извинения, за да се перчи.
Щом чу гласа ми, някой се отдели от инженерите. Обърна се и се усмихна широко, когато ме видя.
Родж беше висок, слаб, блед, с гъста рижава коса. Сега се усмихваше много повече, отколкото по времето, когато бяхме малки. Всъщност все имах чувството, че пропускам нещо — незнайно как, докато двамата с него поправяхме Ем-бот, някой беше отвлякъл нервния ми приятел и го беше заменил с този самоуверен човек.
Гордеех се с него, отчасти, когато забелязах, че отново е започнал да носи кадетската си значка — Коб беше поръчал специално да я емайлират в червено, нов символ за постижения, резервиран специално за отличили се членове на инженерите и наземните екипи.
Родж се втурна при нас и заговори тихо.
— Много се радвам, че ви намерих. Ще искате да видите това.
— Какво е това? — попита Джорген и изви врат, за да види монитора.
— Последните записи на станцията — прошепна Родж. — Последните видео дневници преди това място да бъде затворено. Били са прекъснати по средата на записа и процеса на кодиране не е завършил, докато са архивирали. Това са първите данни, които успяхме да възстановим. — Той погледна през рамо. — Командир Улан настоя да изчакаме Коб, преди да го покажем, но аз реших, че никой няма да възрази, ако Героинята на Висина две иска да го види.
Влизането ми беше привлякло внимание. Двама от инженерите се побутнаха и кимнаха към мен.
— Да знаеш, Пумпал — отбеляза застаналата до мен Кималин, — че може да е доста удобно да съм около теб. Всички ти обръщат внимание, а останалите от нас могат да правят каквото искат.
— За какво искаш да ти се размине? — попита Джорген. — Задето си пийнала допълнителна глътка чай ли?
Тъй като той се опитваше да види монитора, не забеляза, че Кималин направи шокиращо неприличен жест. Зяпнах я и останах с отворена уста. Нима го направи наистина?
Кималин ми отправи закачлива усмивка, която след това прикри с ръка. Това момиче… тъкмо когато мислех, че ми е ясна, правеше нещо такова, нарочно го правеше — сигурна бях, — за да ме шокира.
Разговорите прекъснаха, когато вратата се отвори и влезе Коб. Той беше с къса бяла брада и все още куцаше заради стара рана — но отказваше да използва бастун, освен в най-официалните случаи. Носеше чаша горещо кафе в едната ръка и беше с колосаната бяла униформа на адмирал на флота на ЗСД — от дясната страна на гърдите с панделки за постижения и чин.
С нежелание бе поел поста, след като Железен юмрук — със същото нежелание — се пенсионира. Сега Коб беше най-важният човек на планетата. Същевременно си оставаше… просто Коб.
— Какъв е този файл? — попита той. — Какво има на проклетото нещо?
— Господине! — започна командир Улан, висока жена от клана Йонг. — Все още не знаем. Искахме да ви изчакаме.
— Какво? — попита Коб. — Не знаете ли колко бавно вървя? Тъпата станция може да се завърти три пъти, докато докуцукам през цялата тази проклетия.
— Ами, господине, мислехме… Искам да кажа, никой не мисли, че кракът ви бави… ами… не сте прекалено бавен… искам да кажа…
— Хич не замазвай положението, командире — сопна се той.
— Просто искахме да проявим уважение.
— Не искам уважение — изръмжа той, след това отпи глътка кафе. — Кара ме да се чувствам стар.
Улан се насили да се разсмее, но Коб се намръщи и на Улан ѝ стана още по-неудобно. Съчувствах ѝ. Да се научиш да се справяш с Коб бе толкова трудно умение, колкото и троен лупинг на Алстром с обратно завъртане.
Техниците направиха място на Коб и ние с Кималин се възползвахме от възможността да се присламчим по-близо до екрана. Джорген остана назад, прихванал ръце зад гърба си, за да даде възможност на по-висшите офицери да са по-напред. Понякога това момче прекаляваше със спазването на правилата. Почти караше човек да се почувства зле, задето използва славата си, за да заеме добро място.